Нашественици във времето

Дулото като че я заслони от ослепителната червена светкавица на звездотрошача, но повърхността се оказа хлъзгава и твърда. Нито дланите, нито подметките успяваха да се задържат в някаква опора по тръбата. Затова щом се блъснеше в стената, риташе я с все сили и се стоварваше колкото може по-тежко в отсрещната — каквото и да е, само да създаде поне малко триене. Знаеше, че долният край на тръбата беше разположен на два метра над кристалния под на залата. Берг опита да се извие, за да падне на задника си, искаше да опази главата и ръцете си…

Изхвърча от оръдието.

Равнището на сингуларностите — диамантени точки в светещата синьобяла решетка — се втурна насреща и я халоса по гърба.

Дълги секунди лежа като препарирана с поглед, зареян в купола от ксийлски материал. Черешова светлина блещукаше в далечни оръдейни дула.

Тя енергично размърда краката си, раздвижи пръстите. Сред бъркотията от болки май нищо не си беше счупила. Но дробовете, гърбът и гръдният й кош бяха като една грамадна синина. Трудно й беше дори веднъж да си поеме дъх по човешки.

Приятно е да си лежа тук, каза си тя, просто да си лежа и да гледам това светлинно представление…

Огънят на звездотрошача отново избухна отвъд купола — не, стреснато осъзна тя, сега светеше вътре. Видя как ксийлският материал набъбна в мехури като топяща се пластмаса.

Реши да отложи за по-нататък изпадането в безсъзнание.

Преобърна се и мъчително се изправи на краката си, без да обръща внимание на трудно преодолимото схващане или на болките в бедрата и гърдите.

Кухото сърце на кораба от пръст беше като разбунен кошер. „Приятели“ търчаха напред-назад с разни апарати в ръце, работеха на пултове за управление, крещяха си указания един на друг. Но Берг не забеляза хаос или паника. „Приятелите“ знаеха точно какво правят. В сцената имаше нещо от атмосферата на голямо съоръжение — например енергийна станция в разгара на някаква криза.

В суетнята изглежда никой не беше забелязал толкова необичайното й влизане. Наоколо имаше повреди, следи от могъщото нападение на Сплайна. Наблизо се виждаше изгорял контролен пулт, до него лежаха проснати две мършави тела.

Тръбата на оръдие грейна ослепително и я принуди да заслони очите си. Двойка сингуларности изфуча от равнината под краката й, за миг се всмука в тръбата и изскочи над купола като възнасящи се души. Тя усети разтърсването на повърхността от отката на целия кораб при изстрелването на толкова голяма маса.

Над нея зачегърта шум като въздишката на гигант. Погледна нагоре. Повредената част на купола светеше като нажежено желязо. Около четвърт от целия купол се свличаше, губеше целостта си под непрестанните атаки на Сплайна.

Замириса на изгоряло.

Берг позна мъжа — всъщност момчето — Джаар, който бе развеждал Пул из това място. Работеше в центъра на малка група „Приятели“, вглъбени над плочи, по които се очертаваха траектории на сингуларности. По голото му теме бяха размазани сажди и кръв, дрехата му беше разкъсана и омърляна. Стори й се уморен, но се владееше.

С няколко крачки Берг прекоси залата. Проби си път през скупчилите се хора, вкопчи се в ръката на Джаар и издърпа плочата му, така че той беше принуден да я погледне.

Раздразнение и свръхнапрежение набраздиха лицето му.

— Мириам Берг, как влязохте тук? Мислех, че…

— Ще ти обясня по-късно. Джаар, нападат ви. Какво ще правите?

Той си издърпа ръката.

— Завършваме Проекта. Моля ви, Мириам…

Тя го награби за раменете и го завъртя с лице към себе си.

— Погледни нагоре, дяволите да те вземат дано! Сплайнът вкара в действие звездотрошачите. Ако ще и да е от ксийлски материал, целият скапан покрив ще рухне отгоре ви. Няма да ви остане време за завършване на скъпоценния ви Проект. Ще се провалите, Джаар, ако нищо не направите.

Той уморено махна към трескавото движение наоколо.

— Преминахме към авариен график за осъществяване на Проекта, но вече изоставаме. И загубихме хора. — Той вдигна поглед и като че трепна от гледката на свличащия се покрив.

— Защо не включите хипердвигателя?

— Вече не работи. Съставните му части бяха включени в структурата на купола. Загубихме възможност да го управляваме скоро след началото на атаката…

— Исусе…

Берг прокара вдървените си пръсти през косата. Значи нямаше начин да избягат, можеха само да се сражават. И трябваше да се бие не само за благото на човечеството, а и за собствения си живот.

— Добре, Джаар. Покажи ми как работят проклетите ви сингуларни оръдия.

Джейсофт Парз беше доста горд от себе си.

Дори да дадеше воля на въображението си, не би могъл да се смята за учен или инженер. Но както установи, не му липсваше находчивост.

В кутията с устройства за поддържане на живота си намери резервен скафандър. С острия ръб на кутията го наряза на парчета и ги събра в подобие на островърха колиба. Веществото на скафандъра се опита да възстанови нарушената си цялост и се затвори херметично по новосъздадените шевове.