Нашественици във времето

— По дяволите, това пък какво беше?

— Сингуларности — изумено каза Пул. — Не мога да повярвам! Включили са оръдията си. Изстреляха две от своите сингуларности. „Приятелите“ отвръщат на удара. Може би Берг…

— Не. — Лицето на Шайра, макар и мокро от сълзите, беше сдържано. — Това е Проектът. Продължават осъществяването на Проекта.

Очите й, насочени нагоре, бяха ярки и като че светеха от радост.

Лумнаха лъчи на звездотрошачи. От претоварването на сензорите куполът потъна в мрак, изображението се сви, после пак се проясни.

Сега над главата на Пул Сплайнът, когото преследваха, се завърташе, оръжейните му гнезда мътно и заплашително просветваха.

— Мисля, че ни забелязаха — каза Хари.

Търбухът на Сплайна се спусна като капак върху кораба. Най-близкото дуло на оръдие беше на броени метри.

Берг се прилепи до купола. Корпусът от плът се въртеше над нея мълчаливо и страховито, като дланта на великанска ръка. Метални устройства, достатъчно големи да бъдат оръжия, гледаха в нея. Премина огромна рана — преобърнат басейн от кръв и разкъсана плът. Видя, че нещо плуваше в тази гъста като олио кръв — симбиотични организми или пък апарати търпеливо се занимаваха с най-лошите повреди. Тези увиснали над нея декари месо сякаш бяха дошли направо от гробница и тя потисна напъна за повръщане. Но, разбира се, нямаше нито миризми, нито звуци. Сплайнът все още се намираше извън атмосферата на кораба.

Дали ксийлският строителен материал щеше да спре изстрелите от оръжията на боен кораб Сплайн? Може би не. Но поне щеше да помогне донякъде.

Трябваше да се вмъкне в купола.

Опитваше се да не гледа този притискащ таван от плът, запълзя по корем към отвора.

Движеше се мудно, дяволски мудно. Спря след секунди и отпусна лице върху гълъбовосивото на ксийлския материал.

Това беше смешно. Тъй или иначе нямаше значение дали пълзеше или не. Така само щеше да се забави.

Мърморейки си окуражително и извърнала поглед от запълнилия небето кошмар, тя се избута на колене, сви крака под себе си и се изправи несигурно.

Сякаш в отговор черешовочервено зарево избухна навсякъде край нея. Куполът потръпна като живо същество.

Ударът я запрати на колене.

После, когато сингуларното оръдие стреля, тялото й направо подскочи върху тресящия се ксийлски материал. Отблъсна се от купола, оставяйки кървави следи от носа и разбитата си уста.

Стана. Усещаше озонова смрад, вятър я бутна в гърдите, слабоват в разредения въздух. Двойка светлинни точки — би трябвало да са сингуларностите — се издигна през димния стълб в размазаното розово на небето. Точките се въртяха една около друга като бръмчащи светулки. Тя дрезгаво кресна от радост — изглежда, че най-сетне добрите отвръщаха на удара…

Но после видя, че димната тръба, в която летяха сингуларностите, почти закачи повърхността на купола. Мина точно в пролуката между издутия търбух на Сплайна и купола, за да се устреми към Юпитер.

„Приятелите“ не се опитваха да нападнат Сплайна, да се защитят. Стреляха със своите сингуларности по Юпитер. Дори в такъв момент мислеха единствено за проклетия си Проект.

— Задници! — изсъска Берг.

Затича се.

Без да обръща внимание на болката от недостигащия въздух в дробовете си, на тежката воня на прогорения въздух и на завихрените ветрове и треперещия купол, тя се стараеше да измисли какво ще прави, когато стигне до отвора на оръдието. Тръбите бяха широки около метър и се налагаше да падне двайсетина метра до вътрешната основа на купола. Вероятно отначало би могла да се плъзга, а после да използва дланите и стъпалата си като спирачки…

Блясъкът на звездотрошача озари с адски пламък всичко наоколо. Тя заряза всякакви планове, притисна длани към лицето си и скочи с главата надолу в отвора на тръбата.

Въпреки че оръжейните люкове на Сплайна сигурно вече бяха отворени, въпреки че корабът от бъдещето приличаше на месеста стена в небето, масивна и заплашителна пред погледите на хората от тази епоха — самотен кораб като кибритена клечка се устреми към тях от купчината космически апарати. Яркият факел на двигателя го ускоряваше поне с две G направо към Сплайна.

Джейсофт Парз едва вярваше на очите си.

Корабът беше дълъг около миля. Ослепителният огън на двигателя излизаше от буца кометен лед, прикачен към дълго и изящно метално стъбло, съставено от открити рамки, а отгоре му се намираше обитаем купол. Приличаше му на езеро от матова светлина. Джейсофт беше почти сигурен, че вижда човешки силуети да се движат в него, живи хора.

Позна модела заради проучванията, които направи за мъртвия Губернатор. Това беше ГОТ-кораб, задвижван от фазовата енергия на разпадащи се свръхсили. Изглеждаше толкова крехък.

Нещо трепна в Джейсофт, както беше зарязан и изолиран в уродливото око на Сплайна.

Непременно имаше нещо, с което да помогне.

Той се отблъсна от лещата. С къси силни удари прорязваше гъстата очна течност и се мяташе из кухината, търсеше начин да навреди на приютилия го Сплайн.

Берг изтрополи надолу по прозиращата тръба на сингуларното оръдие.