Нашественици във времето

Притеглянето в тази част на купола трябваше да е около четвърт от земната норма. Достатъчно, за да се удари лошо. Постара се да промени положението си в смразяващия вятър, леко сви ръце и крака и вдигна длани пред лицето си.

Майкъл отвори очи.

Дишаше нормално. Слава Богу! Пое разкошния поток от плътен топъл въздух.

Беше в металната кутия на въздушния шлюз. Но металният под му се стори мек… твърде мек. Опипа под себе си с дясната ръка и откри пода на няколко сантиметра от гръбнака си. Неволно се отблъсна още по-нататък.

Безтегловност. Бяха се добрали до свободното пространство.

Когато обърна глава, раменете, гърдите и шията пак го заболяха от напрежението в разредения въздух на кораба от пръст. Зад него Шайра се бе свила като въпросителен знак, главата й беше окъпана от разсеяната светлина на шлюза. Насън лицето й изглеждаше особено младо. В безтегловността струйки кръв се виеха като змийчета от ушите й.

Пул предпазливо вдигна пръсти към собственото си лице. Кръв по носа и ушите. Внезапното движение го завъртя във въздуха, увисналите крака се разклатиха и се удариха един в друг, болката от наранените му глезени и стъпала запламтя отново. Той извика тихо.

Лицето на Хари изникна точно пред неговото.

— Жив си. По-точно — буден.

Пул откри, че гласът му е спаднал до грозно чегъртане.

— Точен си, Хари, няма що. Не можа ли да пришпориш още по-силно?

Веждите на Хари подскочиха.

— Лесна работа.

— Остави ме да спя.

Майкъл затвори очи.

— Съжалявам. Скачваме се с „Рака“ след минутка. И ще трябва да се измъкваме оттук. Нали ще нападаме широк цяла миля разумен кораб от бъдещето. Или не помниш плана?

Майкъл изохка и по-силно стисна клепачи.

Първо дланите, стъпалата и коленете на Берг се блъснаха в неподатливата повърхност. Строителният материал беше хлъзгав, по-гладък от лед, шокът от неочакван студ смрази ръцете й. Остави ръцете и краката си да се пързалят встрани изпод нея. Извърна лице, а гърдите и бедрата сравнително леко се удариха в повърхността.

Лежеше разпъната и притисната в купола. Остана така няколко минути, дишането й свистеше между зъбите, гръдният й кош усещаше студа на ксийлското вещество.

Случвало й се бе да каца и по-лошо.

Светлината се промени. Вдигна глава. Сплайнът още веднъж изгряваше над извития хоризонт на купола — злокобна луна от плът, надупчена от кратери с очи и щръкнали оръжия.

11

Гласът на Хари звучеше напрегнато.

— Майкъл, Сплайнът атакува кораба от пръст.

Майкъл Пул лежеше на кушетката и двойното ускорение на „Рака“ спрямо земното тежко притискаше гърдите му. Меките светлини навсякъде наоколо бяха успокояващо привични.

Над него, точно пред устремения „Рак“, Сплайнът, когото избраха да преследват, надвисваше застрашително и забележимо нарастваше. Други кораби го обикаляха като в бавен гавот със сложни стъпки. Цялата картина беше почти приятна за гледане — мирна и безмълвна.

Пул усещаше умора, способността му да възприема промени беше изтощена. Излегнат тук, той се чувстваше като в онези скъпоценни дни, когато плуваше самотно из Облака на Оорт.

Момичето Шайра лежеше на съседната кушетка, крехкото й тяло беше притиснато от двойното ускорение. Тя тихо плачеше. Пул с нежелание изви глава към нея. Лицето й изглеждаше измъчено. Под очите и носа й блестеше влага, цялото й лице беше на петна. Очите й приличаха на зачервени рани. Безтелесната глава на Хари висеше на метър над тях, изражението му беше неразгадаемо.

— Проклятие! — изруга Пул. — Хари, дай ми изображение на кораб на „Приятелите“.

Част от купола стана непрозрачна, скри Сплайна и неговите суетливи човешки придружители. Запълни се с розовооранжево петно, парче преобърнато тревистозелено и кълбото на месест корпус. Малкият, приличащ на чашка кораб висеше смален под търбуха на нападателя като абсурдно медальонче. Тревистото му лице беше извърнато, а куполът от ксийлски материал сякаш се обръщаше нагоре към чудовището, готов да се подчини. Черешови светлини проблясваха изпод Сплайна и затъмняваха сиянието на Юпитер. Корабът от пръст видимо се разтърсваше.

— Звездотрошачи — задъха се Шайра с широко отворени очи. — Сплайнът използва звездотрошачи.

— А ти какво очакваше? — намусено я попита Пул. — Може ли ксийлският материал да издържи на звездотрошачите?

— Не зная. Вероятно няма да поддаде веднага. Майкъл, нашият кораб не е военен.

Пул смръщи вежди. В увеличения контрастен образ отворите на сингуларните оръдия ясно изпъкваха като пролуки в бронята на корабчето. Предполагаше, че каузалният стрес все още отнемаше от мощността и точността на Сплайна. Но ако успееше да улучи някой от тези отвори, всичко щеше да свърши, колкото и устойчиво да беше това вълшебно ксийлско вещество.

Внезапно дим и пламъци изригнаха през един от тях. Светлината беше наситеносиня, явно клоняща далеч в ултравиолетовото. Пул, свикнал с тихото блещукане на оръжията, използващи светлина и частици, се почувства слаб и уплашен. Две светлинни точки, изключително ярки и обикалящи се една друга, излетяха от оръдието и се завъртяха в димната спирала към търпеливо очакващата грамада на Юпитер.

Хари се обади: