Нашественици във времето

Кълбата, очевидно полуразумни, слязоха по-ниско над главите им и заляха с неуместно уютна светлина ястията. Но сякаш не забелязваха присъствието на Хари и минаваха през главата и гърдите му. Той стоически ги пренебрегваше. Пул не беше гладен, но използва подадените му от Шайра прости метални прибори, за да разреже с любопитство порцията си. Храната беше гореща. Имаше нещо с влакна като бяло месо и дебел зелен зеленчук, приличащ на краставичка, но мек като след сваряване. Шайра наля от бутилка прозрачно, искрящо питие в малки сини чашки. Пул го опита и установи, че има сладък мек вкус на алкохол, подобно на лошо вино.

— Добро е — каза той и изтръгна вежлива усмивка от Шайра. — Какво представлява?

— Морска храна — отвърна Берг с пълна уста. — Това месо е на основата на подходяща за ядене гъба. А зелената лигоч е от обработени водорасли.

Шайра леко кимна.

— Струва ми се ефективно — каза Пул.

— Така е — кисело отвърна Берг. — И това е горе-долу единственото му качество. Майк, показаха ми картинки от тяхната Земя. Градовете стрити на прах. Бреговете заобиколени от широки пояси хлорофилна зеленина — крайбрежни ферми. Продукцията на остатъците от обработваема земя на планетата се изнасят в други светове. Явно сложните молекули са на почит и за тях дават добра цена. На каксите. Майкъл, превърнали са цялата планета в един гаден завод.

Черни мисли запълниха главата на Пул. Лошото здравословно състояние на Шайра, отнемането на АС-технологията, окупацията на Земята от чужда сила… Да, когато си представяше бъдещето, към което построи мост, предвиждаше странности, но и прогрес… достойнство.

А вместо това — занемарено момиче и безвкусна храна…

Той попита Берг:

— От кого каксите вземат тази добра цена?

Тя изви глава към него с принудена усмивка.

— Много още има да научиш, за да ти просветне, Майкъл. Галактиката е доста голяма. Джунгла. Десетки, стотици раси, които си оспорват ресурсите.

Пул остави чинията до себе си на килимчето и спокойно се вгледа в Шайра.

— Препълнен съм с въпроси — започна той. — А трохите, които е научила Мириам, само добавят още. Зная, че нямате желание да споделите това, което знаете, но…

— Не мога да отрека — достатъчно учтиво се съгласи Шайра. Погледът й беше топъл. — Но вие сте учен, Майкъл Пул. Умението на учения се състои в задаването на правилните въпроси. — Тя махна към конуса, нейната част от света. — След всичко, което видяхте днес, според вас кой е правилният въпрос? Задайте го и аз ще се опитам да ви отговоря.

Хари промърмори от размазаните си пиксели:

— Правилният въпрос, значи? Но как…

Пул изключи гласа му и направи усилие да се съсредоточи, да намери ключа към това изобилие от чудатости, пътя към необикновения свят на момичето.

— Добре — реши се най-сетне. — Шайра… от какво са направени стените около нас?

Момичето кимна с бегла усмивка на тънките си устни.

— Ксийлски строителен материал.

— А кои — предпазливо попита Пул, — са ксийлите?

Шайра отпи от виното си и замислено започна да му отговаря.

Ксийлите притежаваха вселената.

Щом хората излезли от Слънчевата система, куцукайки в първите си субсветлинни кораби с ГОТ-двигатели, те навлезли в сложен космос, населен от множество разумни раси. Всяка от тях следвала свои повели, стремяла се към свои цели.

Когато хората си имали работа с други хора преди епохата на междузвездните полети, винаги имало поне някаква минимална връзка между тях — в края на краищата принадлежали към един и същ вид. Винаги съществувала перспективата един ден да се разберат, да споделят богатствата си, да установят приемлива за всички система на управление.

Между расите, с които се сблъскал човекът, когато уплашено надничал от своята покрайнина на галактиката, нямало връзки, нямало закони, освен свирепите закони на икономиката.

Не минали и два века след времето на Пул и земните жители били завладени и впрегнати на работа от водни същества с групово съзнание, наричащи се скуими.

Хари подсвирна.

— Гадничко е станало при вас.

— Да — сериозно потвърди Шайра. — Но се налага да смятаме младши раси като скуимите или дори каксите за равни. Ключовото предимство на скуимите над нас в онези години бил хипердвигателят.

Но той като повечето други ключови технологични съставки на местната разнопосочна цивилизация — ако било възможно да се определи по този начин — в основата си произхождал от ксийлите.

Шайра разказа, че където и да погледнели хората или расите, с които поддържали отношения, ксийлите били навсякъде. Отчуждени от останалите като богове — всемогъщи, равнодушни, заети със собствените си огромни начинания, със загадъчните си проекти.

— Какви са тези проекти? — попита Пул.

Според Шайра никой не знаел. Не било съвсем сигурно, но като че ли и другите младши раси били също толкова невежи.

Берг се наведе към нея.

— Тогава дали е сигурно, че ксийлите съществуват?

— О, да — уверено отвърна Шайра.

Ксийлите били отчуждени от другите… но и малко безгрижни. Зарязвали елементи от технологиите си, които младшите раси прибирали.