Нашественици във времето

Седнал със скръстени крака на тънката възглавница, Пул се отпусна на бедрата си. Вглеждаше се в невъзмутимото лице на момичето. Нещо в Шайра го тревожеше. Трудно му беше да приеме, че календарната й възраст съвпада с биологическата. А младостта, тъжно осъзна Пул, се бе превърнала в нещо необичайно за неговия свят. Но за момиче на двадесет и пет години тя излъчваше вътрешна безжизненост, която почти будеше страх. Бе им описала кървавата история на човечеството, потискащото видение на недостойните войни сред звездите, дори какската Окупация — която познаваше от собствен опит — със скучно равнодушие.

Сякаш животът няма никакъв смисъл за това момиче, неспокойно прецени Пул.

Той се приведе напред.

— Добре, Шайра, да не се занимаваме с игрички. Знам какво правите тук, но още не знам защо сте тук.

Шайра погледна надолу към празния поднос и изстиващата храна. Попита тихо:

— И според вас какви са нашите намерения?

Пул удари с юмрук по пода от ксийлски строителен материал.

— Вашият кораб е кошер от сингуларности. А това, като не броим хипердвигателя, май е единственото, което сте взели при връщането си във времето. И останахте в орбита около Юпитер. Бихте могли да използвате хипердвигателя си и да отидете навсякъде в Слънчевата система или извън нея…

Мисля, че искате да предизвикате имплозия на Юпитер. Ще използвате вашите сингуларности, за да го превърнете в черна дупка.

Чу как Хари ахна. Мириам го докосна по рамото.

— За Бога, Майкъл, сега знаеш защо исках да си тук. Мислиш ли, че могат да направят това?

— Сигурен съм. — Пул не откъсваше очи от наведеното лице на Шайра. — Очевидно е, че проектът им е свързан по някакъв начин със събарянето или премахването на бъдещата какска Окупация. Но още не знам как ще стане. Нито пък съм преценил дали трябва да им позволим.

Сега Шайра вдигна лице към него, бледата синева на очите й заискри от внезапен гняв.

— Как смеете да заставате срещу нас? Нямате представа какво ще направим, откъде черпите дързостта да…

— А вие откъде черпите дързост да променяте историята? — тихо попита Пул.

Шайра затвори очи и остана в нещо като поза лотос няколко секунди, крехкият й гръден кош се издуваше от дълбоко пресекливо дишане. Когато отново отвори очи, изглеждаше по-спокойна.

— Майкъл Пул, бих предпочела да сте ни съюзник, а не враг.

Той й се усмихна.

— И аз мисля същото за вас.

Тя стана, грациозно изправяйки тялото си.

— Трябва да се посъветвам.

Без да каже нищо друго, кимна и излезе.

Пул и Берг се заеха с вече студената храна. Хари ги гледаше през маранята от статично електричество.

8

Парз, плътно свит на кълбо, плуваше самотно във вътрешноочната течност на Сплайна.

— Джейсофт Парз. Джейсофт. Трябва вече да се събудиш.

Парз отведнъж изправи тялото си, плътната течност и прилепналият към кожата му скафандър правеха движенията на крайниците му тромави. Примига, за да проясни зрението си след съня. Едно-единствено светлинно кълбо плуваше с него в широката три метра кухина. Разклатената от движенията му тежка течност хвърляше изящни вълнисти сенки по кърваво-червените стени.

За секунда се обърка, не можеше да си спомни къде е и защо се намира тук. Замята се безпомощно като хваната на въдица риба, неловко заплува към по-близката стена. След него се влачеха тръби като прозрачни пъпни върви — с тях бе скачен за тежката метална кутия, прикрепена към стената.

— Парз. Събуди ли се? Време е.

Гласът на какса — новия Губернатор на Земята, суровия, смъртоносен какс от бъдещето — прозвуча отново, но подейства странно успокояващо на Парз. Той се улови за дебелите гънки плът на стената. Разсеяното му внимание се съсредоточи върху думите и самообладанието му отчасти се възвърна.

Той прошепна, като усещаше гърлото си стегнато и сухо:

— Да, събудих се.

— Ще отворя клепача.

— Моля ви, недейте!

С чудат свян Джейсофт чувстваше нежелание да бъдат дръпнати пердетата на тази импровизирана спалня, преди да е напълно готов. Отблъсна се от стената и се зае с контролното табло, монтирано на дясната китка на скафандъра му.

— Дайте ми една минута.

Каксът не отговори. Парз си представяше нетърпението му.

Скафандърът му — прозрачно покритие върху тънките памучни дрехи — бе проектиран за дълго носене. Сега Парз усещаше как материалът на скафандъра шепти върху кожата му. Порите бяха почистени, брадата и ноктите — подрязани. Биберон се протегна от лицевата плоча, той притисна устни към него и ледена течност с аромат на пресен ябълков сок потече в гърлото му. Когато свърши, отвори уста и остави ултразвука да обработи зъбите му.

Изпразни пикочния си мехур и видя как отпадъчната течност се просмука по тръбичките за преработване в стенното устройство.

Привършил със закуската и тоалета си, Парз прекара няколко минути в свиване и опъване на тялото си, опитваше се да разкърши всички основни мускулни групи. Поработи особено упорито по гърба и раменете си. След осем часа в позата на зародиш горната част на гръбнака му — възрастта още му тежеше въпреки АС-процедурите — скърцаше сякаш беше твърда хартия.