Нашественици във времето

— Може да нямат оръжия — предположи Хари.

Пул изду устни.

— Май е възможно. Обаче си имат свръхдвигател.

— Доколкото знам, имаше предположения, че е някакъв вид хиперпространствен двигател.

— Може би. Но и да е вярно, нямаме представа как работи. Невъзможно е да направим екстраполация от съществуващите технологии по същия начин, както обмислях технологиите на сингуларността. Хипердвигателят би представлявал квантов скок.

— Може да не е човешко изобретение, а да е на друга цивилизация.

— Все пак не вярвам да сме изложени на опасност от стрелба. Пък ако искат да дойдем, няма да ни избягат.

— Колко окуражаващо — промърмори виртуалният.

Вече и последните слоеве кораби се обелваха встрани, искрите на ГОТ-двигателите се дърпаха от пътя им като подплашени насекоми.

Корабът от бъдещето се откри като парче пейзаж, излизащ от облачен слой. Най-сетне замря и двигателят на „Рака“. Виртуалният на Пул безмълвно движеше устата си в идиотското си приветствие и надвисна над диск от зелената Земя, широк половин километър. Пул ясно различаваше кръга от древни камъни в средата като сиво-кафяви белези върху зеленината. Пръстен от безлични на вид постройки заобикаляше камъните, а извън него, чак до ръба на света, растеше трева като в сюрреалистично видение. Зеленото се сблъскваше рязко в очите му с пурпурно-розовото на Юпитер и корабът сякаш оставяше следа с неопределим цвят.

Пул видя близо до външния ръб петно метал и обгорен кратер в тревата. Нима това беше капсула от „Коши“?

Искрици светлина като уловени звезди бяха пръснати по това реещо се парче от Земята. Тук-там Пул забелязваше мънички тела, пълзящи като буболечки по местността. Хора? Представи си изумените им лица, вдигнати към неговата гигантска усмихната уста.

Набързо плъзна поглед по индикаторите на приборите в купола, гледаше как пърпорят данните за масата на тялото — приблизително като на астероид, гравитационната му конфигурация и радиационните характеристики.

— Виждал съм изображения и четох за него — каза Хари, — но си мисля, че досега просто не съм вярвал.

— Изглежда по-крехко, отколкото очаквах — промърмори Пул.

— Крехко ли?

— Я го погледни. Защо ще правиш апарат за пътешествия във времето под буца пръст, с толкова малка защита… освен, може би, ако искаш да прикриеш това, което правиш.

— Могат да бягат, но не и да се бият.

— Ъхъ. В края на краищата може би това не са героичните, свръхмогъщи богове от бъдещето, които си представяхме. Сигурно тези хора са бегълци.

Хари сякаш потрепери.

— Бегълци от какво?

— Е, поне от нас още не са избягали. Хайде, да вървим в капсулата и да видим ще ни позволят ли да кацнем.

7

Майкъл Пул приземи капсулата на „Рака“ почти до тревистия край на кораба от бъдещето, недалеч от останките на другата капсула.

Последван от виртуалния на своя баща, той стъпи на зеленото поле. За миг загуби чувство за ориентация. Стръковете трева под краката му бяха достатъчно груби, за да ги усеща през меките подметки на обувките си. Кълба с размерите на юмрука му се рееха на три метра над него и излъчваха топлина като слънчевата, а към центъра на диска те се скупчваха и създаваха уютен остров от земна светлина. Дори имаше намек за синева в атмосферния слой над плоското парче пръст.

Но над главата му — като необятен покрив на сътворението — висяха ивичестите облаци на Юпитер. Нужно му беше съзнателно усилие, за да не се присвие от страх под това притискащо небе.

— Знаеш ли — каза на Хари, — доста трудно ми беше да изляза от капсулата. Застанал тук се чувствам гол.

— Знам какво ти е — Хари демонстративно подуши въздуха. — Но ароматът е толкова хубав, колкото показаха пробите. Ами че дори можеш да помиришеш как расте тревата. — Той се залюля на пети. — И притеглянето е близо до земното, както установихме от орбита.

— Я стига си се надувал! — изръмжа Пул. — Трудно ми е да проумея как на някого му е стискало да се промуши през времето, вкопчен в това дяволско нещо.

Представи си как Берг се е гушила до земята, а начупените стени от екзотична материя на червеевата дупка са профучавали край нея, и усети непривичен порив да я защити. Проклет да бъде! Та Берг можеше да се погрижи за себе си не по-зле от всекиго, когото познаваше, поне със сигурност много по-добре от самия него, но пък никой не заслужаваше да преживее подобно нещо.

Желанието му да я покровителства избледня пред несигурно чувство за вина, докато размишляваше дали трябва да се смята отговорен, макар и косвено, за поредицата събития, довели до това.

Проследи с очи Хари. Той се изгуби от погледа му, щом мина зад капсулата от „Коши“. Апаратът представляваше цилиндрична буца метал и сякаш още носеше в себе си ледения дъх на космоса. Върху тревистото поле изглеждаше неуместен като куршум върху покрова на олтар.

— Боже мой! — извика Хари.

Пул тръгна след баща си, който стоеше с ръце на хълбоците и оглеждаше повредената капсула.