Нашественици във времето

След упражненията дишането му стана малко по-дълбоко, усети игличките на свежата кръв да проникват навсякъде в плътта му. Печално си помисли, че едва ли ще се почувства по-добре през целия този ден. Тези скафандри бяха добри за предназначението си, но животът в тях с нищо не заместваше приличната каюта — разходката до душа с прясна вода и закуска от нещо, което наистина можеш да захапеш, по дяволите.

Е, не разполагаше с възможност за избор. Както беше и с участието му в цялата проклета военна операция на какса, разбира се.

— Парз — изчегърта каксът, — прахоса пет минути.

Човекът кимна.

— Моля за извинение. Нужно ми е време, за да се събудя както трябва.

Каксът като че обмисли това.

— Парз, следващите няколко субективни часа ще са може би най-важните в историята и на двете ни раси. Имаш привилегията да си единственият човек от своята епоха, който ще стане свидетел на тези събития. И ти употреби време, за да се почистиш след съня?

— Аз съм човешко същество — отсече Парз. — Дори пред края на света трябва да си обувам крачолите един след друг.

Каксът помисли.

— Вече обу ли си метафоричния панталон?

— Отворете проклетия клепач.

Стените на огромната очна ябълка на Сплайна потрепнаха, през тежката очна течност минаха малки ударни вълни, които бръснаха по кожата на Парз. Мускулите дръпнаха слоевете тежка плът и клепачът се вдигна като завеса. През каучуковата сивота на сплайновата роговица нахлу месесторозова светлина и засенчи греещото в жълто светлинно кълбо на Джейсофт. От неговото тънко, увиснало в течността тяло се протегна неясна сянка върху пурпурните вени на ретината. Джейсофт лесно изплува до вътрешната повърхност на зеницата. Изпитваше странна чувствителност към усещанията на Сплайна и затова внимателно постави покритите си от скафандъра ръце върху топлото, податливо вещество на лещата.

Навън вселената представляваше размазана бъркотия от розово, оръжейно сиво и бебешко синьо. Джейсофт задържа неподвижно погледа си, даваше време на усилващия зрението му софтуер да проработи. След няколко секунди процедурите за увеличаване на фокусното разстояние се включиха с едва ли не доловимо за слуха щракване и превърнаха размитите петна в ясни предмети, а значи и в заплаха.

Разбира се, там беше Юпитер — огромни циклони се виеха по осеяното с белези лице на планетата. Още един кораб се носеше наоколо — друг Сплайн, от порите му стърчаха сензори и оръжия. Окото, в което беше Парз, се завъртя да проследи втория кораб и завихрената течност го блъсна, накара го да се удари леко в лещата.

Сега се завъртя Сплайнът, където беше Парз — управляван с някакъв летателен рул от плът, кръв и кости. Окото отмести погледа си от Юпитер и се съсредоточи върху бебешко синьото петно, видяно по-рано от Парз, което сега се превърна в тетраедър от екзотична материя. Плоскости от убягващо сребристо-златно се простираха върху триъгълните страни на портала „Интерфейс“. Понякога отразяваха откъслечни образи на Юпитер, а друг път позволяваха за неуловим миг да надзърне в други времена, в други звездни полета.

Порталът застана неподвижно пред погледа на Парз. Сплайнът вече би трябвало да е навлязъл в екзотичната зона на изкривения вакуум около устата на самата червеева дупка. Скоро порталът наближи толкова, че Джейсофт притискаше лицевата плоча в топлата леща на сплайновото око, за да вижда рамките му.

— Време е — прошепна той.

— Да, Посланик — изръмжа каксът. — Време е.

Думите, звучащи в слушалките на шлема, бяха както винаги безизразни, изкуствени, продукт на машина-преводач някъде в Сплайна.

— Какс, бих искал да зная какво чувствате в момента.

Каксът помълча няколко секунди.

— Предчувствие. Предчувствие за удовлетворение. Целта ми е близо. Защо ме питаш?

Джейсофт сви рамене.

— Защо пък не? Интересувам се от вашите реакции. Както може би вие се интересувате от моите. Иначе защо ви трябваше да ме вземате със себе си?

— Обясних ти. Необходимо ми е да проникна в човешкия начин на възприемане.

— Дрън-дрън — каза Парз, без да се ядоса. — Защо си правите труда да се оправдавате? Вие се връщате назад във времето, за да унищожите човечеството — да заличите завинаги неограничения потенциал на цяла една раса. Какво ви интересува човешкият начин на възприемане?

— Джейсофт Парз — този път гласът на какса беше едва ли не копринен, в него се долавяше наслада, — ти си единственото човешко същество, което ще се върне през времето с тази какска експедиция. Преди петнадесет века хората все още били вързани за тъпата звездна система, в която възникнали. Когато унищожим родната им планета и прочистим околните светове и пространства, ти ще бъдеш единственият жив човек. И след като прекъсне нишката на живота за твоята раса, ти ще се окажеш и последният човек. Как ли ще се почувстваш тогава?