Нашественици във времето

— Смятаме, че всички тези неща нямат значение за ксийлите — продължи Шайра. — Но дори и един-единствен продукт е достатъчен, за да пришпори икономиката на някоя раса — или да й даде съществено предимство пред нейните съседи.

В неравната светлина на реещите се кълба лицето й изглеждаше още по-хлътнало и уморено.

— Майкъл, ние — човеците, сме новаци в тези работи, а другите раси трудно можем да наречем словоохотливи. Но според нас е имало войни, дори изтребление на цели цивилизации за продукти, които ксийлите едва ли смятат за нещо повече от дрънкулки.

Посочи им някои примери.

Хипердвигателят — устата на Пул се напълни със слюнки.

Строителният материал — мономолекулярни листове, практически неразрушими, които в присъствието на лъчиста енергия израствали от големите колкото юмрук предмети, известни като „ксийлски цветя“.

Мигновени комуникации, основани върху квантовата неделимост…

— Не — възрази Пул. — Това е невъзможно. Не можете да изпращате информация по канали на квантовата неделимост.

Шайра се засмя.

— Кажете го на ксийлите.

Пул научи, че изобретателството сред младшите раси почти замряло. Всички споделяли убеждението, че е празно хабене на сили да сътворяват наново нещо, което ксийлите вероятно са измислили преди милиард години. Освен това докато вие хвърляте ресурсите си в някакво изследване, вашият съсед би могъл да ги използва за пиратско копиране на ксийлския вариант на същото и да се появи сред пламъци в родната ви планетна система…

Шайра им нахвърля още факти от историята на човечеството.

Лекото и некадърно поддържано иго на скуимите било съборено лесно (от гледна точка на бъдещето) и хората отново излезли в Галактиката, в нови кораби, създадени за Ксийлския хипердвигател… откраднат на свой ред от Скуимите.

После хората срещнали каксите. И били принудени отново да остаряват.

— И вие сте тук, за да избягате от тях?

Шайра стисна устни, макар и почти незабележимо. Явно, помисли Пул, стигнала е до границите на онова, което би искала да им каже.

— Е, добре, щом е така — подхвана той, — сигурно имате намерение да откриете начин за свалянето им от власт.

Шайра се усмихна.

— Майкъл Пул, вие сте умен човек. Би трябвало да е очевидно, че не искам да отговарям на такива въпроси. Надявам се, че няма да ме принудите да стигна до грубости…

Мириам изпръхтя и скръсти ръце.

— По дяволите, ето я тухлената стена, в която се блъскам, откакто тази буца пръст пресече пътя на „Коши“. Шайра, за мен е очевидно, че вие сте решили да се отървете от каксите. Но защо, да ме вземат мътните, не ни позволявате да ви помогнем? Може би ви изглеждаме първобитни, госпожице, но сме в състояние да съберем сили за удар.

— Обсъждали сме това и преди — търпеливо изрече Шайра.

— Мириам говори разумно — намеси се Пул. — Ако не друго, поне можем да ви предложим АС-технологията. Не е нужно да остаряваш, Шайра. Помисли за това.

Лицето на момичето запази ведрото си изражение.

— Съмнявам се дали ще ми повярвате, но това всъщност няма значение.

Хари видимо потрепери.

— От това момиче тръпки ме побиват — съобщи размазаното изображение.

— Вярвам ви — също търпеливо каза Пул на Шайра. — Разбирам, че има и по-важни неща от самия живот… И все пак Мириам има право. Какво ще спечелите, ако отхвърлите възможностите на Слънчевата система?

— Сигурно просто не ни вярват достатъчно, че да търсят помощта ни — измънка Хари. — Може би ще приличаме на шимпанзета, работещи заедно с ядрени физици… или пък тя се бои от възникването на времеви парадокс.

Берг поклати глава, а вкиснатият й поглед не се отделяше от момичето.

— Може и така да е. Но аз имам друга теория.

— И тя е?… — попита Пул.

— Че ако ни позволят да узнаем с какво наистина се занимават, ние бихме ги спрели.

Лекият смях на Шайра не убеди никого.

— Това е приятна игра.

Пул се намръщи.

— Е, поне научих достатъчно, за да разбера някои от нещата, които ме озадачаваха.

Шайра наглед не се смути от думите му.

— Вашият кораб е бил построен под носа на окупационните сили — продължи той. — Значи сте били принудени да го замаскирате.

— Да — Шайра се усмихна. — Гордеем се, че ги измамихме. До момента на изстрелването, когато се включи пашкулът, създаван от хипердвигателя, този кораб от пръст бе неотличим от всяко друго място на Земята. Без да броим древните камъни, които още повече заблудиха каксите.

— Затова няма корпус. И все пак корабът е бил повече от забележим. В края на краищата има масата на малък астероид. Трябва да е предизвиквал гравитационни аномалии, които каксите са могли да засекат от орбита преди изстрелването.

Шайра сви рамене, като че се подразни, но и се развесели.

— Не мога да говоря от името на каксите. Вероятно са станали небрежни.