Нашественици във времето

— Може би тези свръххора от бъдещето ще са достатъчно напреднали, за да признават правата и на изкуствените интелекти. Като правото да не се прекъсва съзнателното им състояние например. Както и да е, знам, че ти само си приказваш.

— Ако не си махнеш пръстите от главата ми, ще те изключа, дъртак такъв, и ще разбереш дали само си приказвам.

Звънна предупредителен сигнал. „Ракът“ се носеше само на хиляда мили над морето от пурпурни облаци — към точката на най-голямото си приближаване към планетата. Сега очуканият стар кораб премина границата на тъмната страна и се появи под светлината на далечното Слънце. Смалено от разстоянието, то пращаше лъчи нагоре през облачните слоеве над привидно плоския безкраен хоризонт на Юпитер. Облаците хвърляха сенки един върху друг, дълги хиляди километри, и даваха смайваща представа за дълбочината на юпитерианската атмосфера. Сияние заля купола. За миг виртуалният на Хари запази пурпурните отблясъци, хвърляни от двигателя през пода. После процесорът се пренастрои и когато Хари обърна лице към Слънцето, профилът му се очерта в жълто.

Сетне, като изгрев на второ, ъгловато слънце, порталът на „Интерфейс“ се втурна иззад хоризонта към тях. Майкъл можеше да види корабите, искрящи като мушици около портала в очакване на някое следващо нахлуване от бъдещето. Траекторията на „Рака“ го водеше на няколко десетки мили от портала. Майкъл гледаше поразителната небесна синева в рамката от екзотична материя, позволи на очите си да се плъзнат по хладните очертания и да се спрат на геометрично съвършените върхове на тетраедъра. Страните му бяха като полупрозрачни плочи от посребрено стъкло. Успяваше да долови акварелните цветове на юпитерианския океан през тях, но формите на облаците бяха покрити със сребристо-златна патина и разкривени, въртяха се по начин, почти недоловим за окото, подобно на съновидения. На всеки няколко секунди някоя от страните се проясняваше само за шеметен миг и даваше на Майкъл да надзърне в друго пространство, към непознати звезди, сякаш през пробита в Юпитер дупка.

„Ракът“ продължи неотклонното си движение и се отдалечи от човешкото творение, то бързо се смали зад тях като захвърлена играчка.

— Боже мой! — въздъхна Хари. — Не знаех, че е толкова красив. Помислих си, че виждам звезди през страните му.

— Видял си ги — меко каза Пул. — Той наистина е вход към друго време и друго място.

Хари се наведе към Майкъл.

— Много се гордея с тебе.

Пул се вцепени и се отдръпна. Хари продължи:

— Слушай, кажи ми какво според тебе ще намерим там?

— В кораба от бъдещето ли? — Пул вдигна рамене. — След като те не се свързаха с нас, ако не броим единственото съобщение от Мириам, когато пристигнаха през „Интерфейс“ преди година, трудно е дори да предположим.

— Как мислиш, дали хората все още приличат на хора?

Пул извъртя ядния си поглед към Хари.

— А ние приличаме ли на хора? Я ни виж, Хари — аз съм безсмъртен от АС, а ти си един полуразумен изкуствен интелект.

— Полуразумен ли?

— Външността ни е достатъчно човешка и вероятно бихме могли да твърдим, че сме хора, но не знам дали човек отпреди, да речем, хиляда години би ни признал за представители на своята раса. А сега говорим за още хиляда и петстотин години нататък по пътя…

Хари размърда пръсти във въздуха и направи гримаса.

— Трета ръка, която расте от средата на лицето. Глави без тела, подскачащи по пода като футболни топки. Какво ще кажеш?

Пул пак вдигна рамене.

— Може би, ако подобни груби изменения са полезни или служат за някаква цел. Но не смятам, че трябва да ни пука за това в сравнение със ставащото в главите им. И с онова, което са направили.

— Ами технологиите?

— Бих казал, че физиката на сингуларността е скочила доста нагоре в списъка. Манипулацията с кривите на пространство-времето… Ние вече овладяхме физиката на високите плътности и енергии — това е основата на ГОТ-двигателя, както и екзотичната материя, от която са направени порталите на „Интерфейс“.

— А след още петнадесет века… — подсказа Хари.

— Докъде ли бихме могли да стигнем? Вероятно до производство на самите сингуларности в мащабите от няколко тона до може би масата на някой астероид.

— За какво?

Пул широко разпери ръце.

— Компактни източници на енергия. Ако имаш черна дупка в кухнята си, би могъл просто да си хвърляш боклука в нея и да наблюдаваш как се смачква до невидимост за частица от секундата, като освобождава потоци използваема енергия в късовълновия диапазон. А какво ще кажеш за изкуствената гравитация? Правиш черна дупка в центъра на Луната, да речем, и можеш да увеличаваш притеглянето на повърхността, колкото си искаш.

Хари кимна.

— Разбира се, ще трябва да откриеш как сингуларността да не изяде и самата Луна.

— Ъхъ. После стигаме до гравитационните вълни, създавани от сблъскващи се черни дупки. Така би могъл да формираш бутащи лъчи. — Пул се облегна на кушетката и затвори очи. — Разбира се, ако са напреднали достатъчно, може би са открили някакво приложение и на голите сингуларности.

— А що е гола сингуларност?

— … Може и да научим.