Нашественици във времето

Парз вдигна глава и остави отвратителния дъжд да се стича по лицевата плоча.

— Сега вие ме чуйте. Губернаторът, когото изглежда толкова презирате, беше учтив. Разбирате ли ме? Никой от нас не беше установил рамките, в които работихме съвместно — Окупацията. Но Губернаторът се стремеше към ефективност, а не към терор и грубост. И затова прекарах живота си в работа с него. Смятах, че това е най-добрият начин да служа на своята раса. А вие… Вече ви видях да убивате един от своите само мигове след нахлуването ви от бъдещето…

Каксът се засмя.

— Ти си откровен, Джейсофт Парз, може би затова Губернаторът толкова ценеше присъствието ти. Задачата ми тук не е да запазя Окупацията.

Парз попита неспокойно:

— Тогава каква е?

— Няма да остана в границите на локалното пространство-време. Възнамерявам да мина през първия портал, направен от хората — да се преместя още по-назад във времето.

— Преследвате „Приятелите на Уигнър“, разбунтувалите се хора назад във времето?

— Да, имам намерение да унищожа онези бунтовници. И освен това да постигна още много неща.

Праз си представи как този какс — безпринципен убиец, който призна страха и ненавистта си към човешките същества — се появява в неподготвената Слънчева система петнадесет столетия по-рано.

— А аз? — уплашено попита Джейсофт. — Какво ще правя аз, докато вие нападате миналото?

— Как какво, ще ме придружиш, разбира се.

— Мили Боже…

Мъгла от първичния океан пълзеше по лицевата плоча на Джейсофт, той безуспешно я разтъркваше с опаката страна на ръкавицата.

Каксът продължи:

— Губернаторът ще остане в съзнание още няколко часа, макар че възприятията му вече отслабват.

— Боли ли го?

— Приключихме работата си тук. Върни се в своя апарат.

Парз едва виждаше нещо през мътилката на океана. Устреми се към убежището на своя флитер.

6

ГОТ-корабът „Рак-отшелник“ се носеше със задната си част напред по управляема орбита около издутата буза на Юпитер.

Майкъл Пул седеше сред прозрачните стени на купола с виртуалния на своя баща Хари. Сега корабът обикаляше неосветената страна на планетата и ГОТ-двигателят, пламтящ на една миля от прозрачния под, осветяваше големи площи от океана въртящи се облаци. Виолетовата светлина се отразяваше нагоре към купола и Пул забеляза, че процесорите придаваха на младата, руса глава на баща му подходящи демонични сенки.

— Доста внушително пристигаме — отбеляза Хари.

— Така си е. Стига да обичаш фойерверките.

Хари се обърна към сина си, сините му очи бяха по момчешки разширени от изумление.

— Не, има и нещо друго. Ти си физикът тук, синко, а аз съм просто правителствен служител. И ти разбираш всичко къде по-добре, отколкото аз някога бих могъл. Но може би чудото не те разтърсва с такава сила, както е с лаик като мен. Ние впрягаме сили, изгубени във вселената още от първите няколко секунди след Големия взрив…

— В общи черти си прав. Само че говориш за първите няколко частици от секундата…

ГОТ означаваше Голямата обединена теория, философската система, обясняваща фундаменталните сили на природата като страни на една-единствена свръхсила. Сърцето на ГОТ-двигателя в „Рака“ представляваше голям колкото юмрук къс водород, заключен в затворена свръхпроводяща тръба и загрят чрез бомбардиране с частици до температури, описвани във физиката на сътворението. Само при такива температури можеше да действа обединената свръхсила. Когато изпускаха водорода на малки порции от тръбата, свръхсилата минаваше през фазови преходи и се разпадаше на четирите познати сили на природата — силно и слабо ядрено взаимодействие, гравитационна и електромагнитна.

И също както парата освобождава топлина, когато се кондензира във вода, така при всеки преход на свръхсилата се освобождаваше изблик на енергия.

Пул обясни на баща си:

— „Ракът“ използва фазовата ГОТ-енергия, за да загрее кометния лед до плазма, а свръхнагрятата плазма се изхвърля през свръхпроводимо сопло…

Хари кимна и се вгледа през отделящата го двукилометрова конструкция в остатъка от буцата кометен лед, докарал ги тук от Облака на Оорт.

— Е, да. Но именно тази енергия на фазовите преходи, освободена при охлаждането на вселената след Големия взрив, е причина за самото разширение на тази вселена.

И точно това, Майкъл, вдъхва такова страхопочитание, когато поспреш и се замислиш. Прекарахме една година в кандилкане из Слънчевата система, а сега караме самия Юпитер да хвърля сенки и го правим, като обуздаваме силите на сътворението. Това не е ли удивително за тебе?

Пул потърка носа си отстрани.

— Да, Хари. Разбира се, че е. Но всъщност не ми се вярва, че подобно отношение към нещата ще ни помогне кой знае колко през следващите няколко дни. Точно сега не бих се захласвал по работата на нашия двигател. Спомни си, че ще си имаме работа с хора от бъдещето след петнадесет века… или пък откъде да знам — с изкуствени форми на живот или инопланетяни.

Хари се наклони ухилен към Пул.

— Не всички от нас, изкуствените същества, са толкова ужасни.

Пул присви очи.

— Гледай да не се престараеш, че те изключвам като едното нищо!

Хари промърмори: