i 6bbe1fb40ba7fe1e

Не знаех защо подхвърлям от саркастичните си забележки. Честно казано, имайки предвид

ситуацията, трябваше да го игнорирам. Трябваше да си стоя и да мълча, вместо да играя

тази игра. Предполагам се надявах, че ако се пошегувам, предишният Дмитрий ще ми

отговори. Сподавих въздишката си. И ето, отново забравях уроците на Дмитрий.

Стригоите не бяха предишните хора.

- Седенето също не е голяма работа, – отвърна той. – Казах ти и преди, няма да те нараня.

- „Нараня” е доста относително понятие.

Тогава, внезапно решила да се правя на безстрашна, прекрачих стаята и седнах в креслото

срещу него.

- Доволен ли си?

Той наведе главата си напред и няколко кичура кестенява коса се измъкнаха от малката

опашка.

- Дори след спането и битката все още си красива.

Очите му се свиха при вида на дрехите, които бях метнала на пода.

- Не ги ли харесваш?

- Няма да си играя на маскарад с теб. Дизайнерските дрешки няма да ме накарат внезапно

да поискам да се присъединя към клуба на стригоите.

Той ме погледна дълго и проницателно.

- Защо не ми вярваш?

Погледнах го невярващо.

- Как можеш да питаш това? Ти ме отвлече, уби невинни, за да оцелееш. Не си същият.

- Казах ти, сега съм по-добър. А що се отнася до невинните... – Той сви рамене.

- Никой не е наистина невинен. Освен това светът е съставен от хищници и жертви.

Силните побеждават слабите. Това е част от естествения подбор. Доколкото си спомням,

беше запозната с това.

Погледнах встрани. В училище любимият ми не-пазителски час беше биологията. Обичах

да чета за държанието на животните, за оцеляването. Дмитрий беше алфа мъжкият, най-

силният измежду всички съперници.

- Различно е.

- Но не по начина, по който си мислиш. Защо пиенето на кръв е толкова странно за теб?

Виждала си морои да го правят. Позволявала си морои да го правят.

Трепнах, като не исках да си спомням как бях позволила на Лиса да пие от мен, докато

живеехме между хора. Не исках да мисля за прилива на ендорфини и за това колко бях

близо до това да се пристрастя.

- Те не убиват.

- Изпускат много. Невероятно е. – Той въздъхна и затвори очи за малко, после ги отвори. –

Да пиеш кръв от друг... да гледаш как животът му изтича от него и се влива в теб. Това е

най-прекрасното изживяване на света.

Слушайки го да говори за убийства, гаденето ми се увеличи.

- Това е отвратително и грешно.

Случи се толкова бързо, че нямах време да реагирам. Дмитрий скочи и ме грабна,

дръпвайки ме към себе си и ме просна на дивана. С ръка, обвита около мен, той се намести

така, че беше наполовина встрани и наполовина върху мен. Бях прекалено зашеметена, за

да се движа.

- Не, не е. И ти трябва да ми повярваш. Ще го заобичаш. Искам да съм с теб, Роуз,

наистина да съм с теб. Да бъдем свободни от правилата, които другите налагат върху нас.

Сега можем да сме заедно – най-силните от силните и да взимаме всичко, което поискаме.

Може би ще сме силни дори колкото Галина. Можем да си имаме местенце като това тук,

изцяло наше.

Докато голата му кожа беше студена, натискът на останалата част от тялото му срещу

моето беше топъл. От толкова близо червеното в очите му на практика светеше и докато

говореше, видях кучешките му зъби. И преди ги бях виждала – у морои, но при него беше

отвратително. За кратко се замислих над идеята да опитам да се освободя, но бързо я

отхвърлих. Ако Дмитрий искаше да ме държи така, щях да си стоя така.

- Не искам това – казах.

- Не ме ли искаш? – попита с лукава усмивка. – Някога ме искаше.

- Не. – казах, осъзнавайки, че лъжа.

- Какво искаш тогава? Да се върнеш в Академията? Да слугуваш на мороите, които биха те

изложили на опасност, без дори да помислят втори път? Ако искаше такъв живот, защо

дойде тук?

- За да те освободя.

- Аз съм свободен, – отвърна той. – И ако наистина имаше намерение да ме убиеш, щеше

да го направиш. – Той се премести малко, доближавайки лицето си до врата ми. – Но не го

направи.

- Пропуснах. Няма да се случи отново.

- Да предположим, че това е вярно. Да предположим, че си способна да ме убиеш. Да

предположим, че дори успееш да избягаш. И после какво? Ще се върнеш ли у дома? Ще се

върнеш ли при Лиса и ще я оставиш ли да продължи да ти влива тъмнина от Духа?

- Не знам. – отговорих упорито. И беше вярно. Плановете ми никога не бяха отивали по-

далеч от това да го открия.

- Ще те унищожи, нали знаеш? Докато тя продължава да използва магията си,

независимо колко далеч си, винаги ще усещаш последствията. Поне докато тя е жива.

Настръхнах в ръцете му и извърнах лице встрани.

- Какво значи това? Ще се присъединиш ли към Нейтън, за да я хванете?

- Не ме засяга какво ще се случи с нея. А с теб. Ако те превърна, Лиса няма да е заплаха за

теб. Ще си свободна.

- А какво ще се случи с нея? Ще остане сама.

- Както казах, не е моя грижа. Но да бъда с теб е.

- Така ли? Е, аз не искам да съм с теб.

Той обърна лицето ми към себе си и отново се гледахме един друг. Отново имах странното

усещане, че съм с Дмитрий и същевременно не съм. Любов и страх. Той присви очи.

- Не ти вярвам.

- Вярвай на каквото искаш. Аз не те искам повече.

Устните му се разтеглиха в една от онези плашещи самодоволни усмивки.