i 6bbe1fb40ba7fe1e

другата й страна. Тя беше толкова бърза колкото и по-рано, промъквайки се навън, щом

вратата се отвори. Но в този момент зърнах къс коридор и друга тежка врата.

Интересно. В затвора ми имаше две врати. Това щеше да ми попречи да избягам, ако я бях

последвала. Тя можеше просто да чака до другата заключена врата, докато стригоите се

върнат. Това усложняваше нещата, но като разбрах положението, получих искрица

надежда. Просто трябваше да измисля какво да правя с тази информация, имайки предвид, че не се бях прецакала като не предприех нищо. Доколкото знаех, Дмитрий беше напът да

влезе и да ме превърне в стригой.

Въздъхнах. Дмитрий, Дмитрий, Дмитрий.

Поглеждайки надолу, видях какво всъщност беше донесла Инна. Сегашното ми облекло не

ме притесняваше, но ако трябваше да остана тук по-дълго, дънките и тениската ми щяха

да станат доста отблъскващи.

Някой искаше да ме облече – като Тамара. Всички дрехи, които Инна бе донесла, бяха

рокли и все моя номер. Тясна червена рокля от коприна. Плетена рокля от сатен с дълги

ръкави и подобаваща форма. И една в стил ампир с корсаж и дължина до глезена.

- О, чудесно! Аз съм кукла.

Ровейки в купчината, открих няколко тениски и нощници, както и бельо и сутиени. Всички

бяха от коприна и сатен. Най-ежедневната дреха в купчината беше спортна тревистозелена

рокля, но направена от мек кашмир. Спрях, опитвайки се да си представя как бих избягала, облечена с това. Не. Поклащайки глава небрежно метнах дрехите на пода. Явно за

известно време щях да остана със своите. Крачех наоколо и премислях безполезните ми

планове за бягство, които бяха минали милион пъти през главата ми. В хода на това

осъзнах колко уморена съм всъщност. Освен безсъзнанието, след като Дмитрий ме удари,

не бях спала около ден. Решението как да се справя с това приличаше на предишното с

храната. Да зарежа бдителността или не? Нуждаех се от сила, но всяка отстъпка ме

излагаше на риск.

Накрая се предадох и докато лежах на огромното легло, внезапно ми хрумна идея.

Всъщност не бях съвсем безпомощна. Ако Ейдриън ме навести в съня ми, бих могла да му

обясня какво се бе случило. Вярно, бях му казал да стои далеч от мен последния път, но

той никога не ме е слушал. Защо този път да бъде различно? Насочих мислите си върху

него максимално съсредоточено, чакайки да заспя, все едно те биха били нещо като

сигнална лампа за неговото призоваване.

Не проработи. Той не ме посети в сънищата ми, а като се събудих, се изненадах колко

много ме заболя от това. Ейдриън беше влюбен в Ейвъри и аз не можех да направя нищо

относно това. Спомнях си обаче колко мил беше той с Джил последния път, когато ги

видях заедно. Той беше притеснен и за Лиса, и дори не се беше държал като волна птичка.

Беше сериозен и, хм... сладък. Буца заседна в гърлото ми. Дори и ако не изпитвах

романтични чувства към него, пак се бях държала зле с него. Бях загубила както

приятелството ни, така и всякаква надежда да получа помощ от него.

Шумоленето на хартия ме изхвърли от размишленията ми и скочих мигновено. Имаше

човек в хола, видях само за момент гърба му, но успях да го разпозная - Дмитрий.

- Какво търсиш тук? - попитах аз, ставайки от леглото си. В съненото ми състояние дори

не усетих гаденето.

- Чаках те да се събудиш, - каза той все още с гръб към мен. Беше напълно сигурен в

неспособността ми да му навредя по какъвто и да било начин. И с право.

- Звучи скучно.

Влязох в хола, движейки се на разстояние от него, опирайки се в стената. Скръстих ръце

пред мен, като че тази стойка би ме предпазила от нещо.

- Всъщност не ми беше чак толкова скучно. Имах си компания.

Той се обърна към мен с книга в ръка. Уестърн. Като че ли това ме стресна почти толкова, колкото и променената му външност. Имаше нещо толкова... нормално във всичко това.

Той обичаше уестърни преди, когато беше дампир и често се шегувах с него, че иска да

стане каубой. Някак си мислех, че това хоби ще се загуби заедно със старата му форма.

Оглеждах лицето му, глупаво обнадеждена, че ще открия някаква голяма промяна, все

едно, че той може да се е превърнал обратно в дампир, докато бях спала. Надявах се

последният месец и половина да е бил просто сън.

Но не. Червени очи и твърдо изражение се втренчиха в мен. Надеждите ми рухнаха.

- Спа дълго, - добави той. Хвърлих поглед към прозореца. Беше нощ, тъмно като в рог. По

дяволите! Искаха ми се само два часа сън за въстановяване на силите. - И си яла.

Развеселеността в гласа му ме подразни.

- Ами да, аз съм машина за ядене на пеперони. Какво искаш?

Той отбеляза докъде е стигнал в книгата и я остави на масата.

- Да те видя.

- Наистина? Мислех си, че твоята единствена цел е да ме направиш една от живите

мъртъвци.

Той не потвърди, което беше малко обезсърчаващо. Мразех чувството, че всичко, което

кажа, бива игнорирано. Вместо това той се опита да ме накара да седна.

- Не си ли уморена от това непрестанно стоене права?

- Току-що се събудих. Освен това, щом мога да прекарам час в хвърляне на части от

мебелировката наоколо, малко стоене не е кой знае какво.