i 6bbe1fb40ba7fe1e

Бившето гадже на Лиса – и първият, с когото тя някога беше спала – гледаше надолу към

нея с усмивка и я пусна, когато се увери, че може да стои права. С руса коса и сини очи, Ейрън беше прекрасен, точно като сърфист. Не можех да не се зачудя какво би станало, ако

Мия го беше видяла. Преди време тя, Ейрън и Лиса бяха част от любовен триъгълник,

достоен за някоя сапунена опера.

- Какво правиш тук? Мислехме, че си изчезнал, – рече Лиса. Ейрън беше напуснал

Академията преди няколко месеца.

- Уча в Ню Хемпшир, – отвърна той. – Дойдох, за да видя семейството си.

- Е, чудесно е, че те виждам – каза Лиса. Нещата между тях не бяха завършили добре, но в

сегашното положение тя наистина мислеше това, което каза. Беше пила достатъчно много, за да се радва да види когото и да е на купона.

- Теб също, – каза той. – Изглеждаш невероятно.

Думите му й направиха по - силно впечатление, отколкото бе очаквала, вероятно защото

всеки друг би потвърдил, че тя изглеждаше размъкната и непочтена.

И скъсали или не, тя не можеше да не му върне комплимента, признавайки колко

привлекателен й се струваше. Честно казано, тя все още го намираше за такъв. Просто не

го обичаше вече.

- Трябва да поддържаме връзка. – каза тя. – Осведомявай ни какво става.

За секунда тя се замисли дали трябваше да казва това, имайки предвид, че имаше гадже.

Тогава опасенията й изчезнаха. Нямаше нищо лошо в мотаенето с други момчета, особено

когато на Кристиан не му пукаше достатъчно, за да я придружи в това пътуване.

- С удоволствие, – отвърна Ейрън. Имаше нещо в очите му, което я разконцентрираше

приятно. – Предполагам обаче, че няма да получа целувка за сбогом, след като спасих

всички ви?

Идеята беше нелепа, но след секунда Лиса се разсмя. Какво значение имаше? Кристиан

беше единственият, когото обичаше, а и целувка между приятели не значеше нищо.

Поглеждайки нагоре, тя остави Ейрън да се наведе и да обхване лицето й. Устните им се

срещнаха и нямаше как да се отрече, че целувката продължи повече отколкото би трябвало

за една целувка между приятели. Когато тя приключи, Лиса се усмихваше като замаяна

ученичка – каквато технически беше.

- Ще се виждаме наоколо, – каза тя, обръщайки глава към приятелите си.

Ейвъри й хвърли заплашителен поглед, но не заради Ейрън и целувката.

- Луда ли си? Почти си счупи крака, не можеш да правиш такива неща.

- Предполагаше се ти да си забавната, – възрази Лиса. – Не е кой знае какво.

- Забавен и глупав не е едно и също, – отвърна рязко Ейвъри със сериозно лице. – Не

можеш да правиш такива глупости. Мисля, че трябва да те върнем вкъщи.

- Добре съм. – каза Лиса. Упорито извърна поглед от Ейвъри и вместо това се съсредоточи

върху няколко момчета, които пиеха шотове текила. Явно правеха някакво състезание и

половината изглеждаха готови да припаднат.

- Дефинирай ми „добре”, – каза Ейдриън шеговито. И все пак и той изглеждаше загрижен.

- Добре съм, – повтори Лиса. Втренченият й поглед се върна на Ейвъри. – Не се нараних

изобщо.

Тя очакваше неприятности заради Ейрън и беше изненадана, че не ги получи, което

направи изненадата още по-голяма, когато дойдоха от другиго.

- Но ти целуна онова момче! – възкликна Джил, излязла напред. Лицето й беше втрещено

и нямаше следа от обичайната й сдържаност.

- Това не беше нищо, – каза Лиса, която беше най-изненада от упреците на Джил. –

Всъщност е нищо, което ти влиза в работата.

- Но ти си с Кристиан! Как можеш да му го причиниш!

- Успокой се, малка хубавице, – каза Ейвъри. – Целувка на пияна глава е нищо в сравнение

с падане на пияна глава. Бог знае, че съм целувала купища момчета пияна.

- Е, тази вечер ще мине без целувки за мен, – унесе се в мисли Ейдриън с поклащане на

глава.

- Няма значение. – Джил наистина се беше разпалила. Постепенно беше започнала да

харесва и уважава Кристиан. – Ти му изневери.

С тези думи Джил можеше и да упражни дясната си струя върху Лиса.

- Не съм! – възкликна Лиса. – Не намесвай в това увлечението си по него и не си

въобразявай неща, които не са се случили.

- Не си въобразих тази целувка! – каза Джил изчервена.

- Тази целувка е последната ни грижа, – въздъхна Ейвъри. – Сериозно, оставете темата

засега. Ще говорим сутринта.

- Но... – започна Джил.

- Чу я. Зарежи. – измърмори нов глас. Рийд Лазар се беше появил отнякъде и се надвеси

над Джил с обичайното си твърдо и страховито изражение. Очите на Джил се разшириха.

- Просто казвам истината, – трябваше да адмирирам куража й, имайки предвид плахия й

характер.

- Вбесяваш всички, – каза Рийд, приближавайки се още и стискайки юмруци. – Вбесяваш и

мен, - бях съвсем сигурна, че това е най-дългото нещо, което някога бях чувала от него.

Бях склонна да мисля за него като за пещерняк, завързващ изречения от три думи.

- Брей! – подскочи Ейдриън, заставайки на страната на Джил. – Остави това. Какво, ще

започнеш да се биеш с момиче ли?

Рийд погледна кръвнишки Ейдриън.

- Не се меси!

- Ще се меся, по дяволите! Ти си луд!

Ако някой ми беше казал да направя списък на хората, които най-вероятно биха се били в

защита на жена, Ейдриън Ивашков би бил доста надолу в него. Сега обаче той стоеше с