i 6bbe1fb40ba7fe1e

разпознава потенциални предупредителни знаци, макар и да не го използваше активно

през това пътуване. Независимо от причината за настроенията, тя все още продължаваше

да прави всичко, на което е способна, за да се разсейва и да сподави депресията си.

- Внимавай, – предупреди Ейвъри една вечер. Тя и Лиса бяха на парти в нощта преди да

заминат обратно за Академията.

Много от тези, които живееха в двореца, имаха постоянно жилище и това парти беше в

градската къща на някой си Селзки, който служел като помощник в комитет, за който Лиса

не знаеше. Лиса всъщност не знаеше и кой е домакинът им, но това нямаше значение, нали

родителите му бяха извън града.

- Да внимавам за какво? - попита Лиса, взирайки се наоколо.

Къщата имаше заден двор, който беше осветен от зелени фенерчета и висулки от

блещукащи светлини. Имаше много напитки и храна, и някакъв морой с китара се

опитваше да впечатли момичетата с музикалните си способности, които не съществуваха.

Всъщност неговата музика беше толкова ужасна, че той може и да бе открил нов начин за

убиване на стригой. Беше достатъчно сладък обаче и на обожателките му не им пукаше

какво свиреше.

- Това, – каза Ейвъри, сочейки към мартинито на Лиса – следиш ли колко от тези

поглъщаш?

- Не, поне доколкото аз мога да кажа, – рече Ейдриън, проснал се на един стол наблизо с

напитка в ръката си. Лиса се чувсташе малко като аматьор в сравнение с тях. Докато

Ейвъри все още беше дива и игрива, тя не се чувстваше като подивяла или оглупяла,

напълно скапана. Лиса не знаеше колко беше пило другото момиче, но вероятно бе много, тъй като Ейвъри винаги имаше питие в ръка. Подобно на нея, Ейдриън също винаги имаше

напитка, ефектът, от която обикновено беше, че го вдигаше на градус. Лиса предполагаше, че те имат много повече опит, отколкото тя. Досега през годините тя бе съвсем неопитна.

- Добре съм, – излъга Лиса, която гледаше как леко й се върти свят и сериозно обмисляше

дали да не се присъедини към няколко момичета, танцуващи върху маса на двора.

Устните на Ейвъри се извиха в усмивка, макар че очите й показваха лека загриженост.

- Разбира се, само да не ти прилошее или нещо такова. Точно такива неща се случват и

последното нещо, което искаме е всички да знаят, че момичето Драгомир не може да носи

на ликьор. Семейството ти има репутация за поддържане.

Лиса остави напитката.

- Някак си се съмнявам, че консумирането на алкохол е част от знаменитото потекло на

семейството ми.

Ейвъри избута Ейдриън и се изопна до него върху шезлонга.

- Хей, ще се изненадаш. След десет години тази група ще бъде сред членовете на съвета. И

ти ще трябва да вземеш някое решение и те ще кажат: „Помните ли онзи път, когато здраво

се напи и повърна на онова парти?”.

Лиса и Ейдриън се засмяха на това. Лиса не мислеше, че ще й прилошее, но както за

всичко останало, щеше да се притеснява за това по-късно. Хубавата част на всичко това

беше, че алкохолът й помагаше да затъпи всички онези спомени от това, което се бе

случило по-рано през деня. Татяна я беше представила на бъдещите й пазители: сух тип на

име Грант и „младата дама”, чието име беше Серина. И двамата бяха достатъчно мили, но

сравнението с мен и Дмитрий беше непреодолимо. Наемането им изглеждаше като

предателство към нас, но въпреки това Лиса просто кимна и благодари на Татяна. По-

късно Лиса научи, че първоначално Серина е трябвало да бъде пазителка на момиче, което

е познавала през целия си живот. Момичето не беше от кралски произход, но понякога, в

зависимост от броя на пазителите и на такива, които не са от кралски произход, им

назначаваха пазители, макар че никога повече от един. Когато позициите за защитата на

Лиса се освободили, Татяна не позволила на Серина да работи с приятелката си. Серина се

беше усмихнала и казала на Лиса, че всичко е наред. „Дългът е на първо място” бе казала

и беше щастлива да й служи. Лиса все още се чувстваше зле, знаейки, че сигурно е било

трудно и за двете им и ужасно нечестно. И ето го отново – нечестен баланс, без някой, който да го поддържа в ред.

След тази среща Лиса прокле своята отстъпчивост. Ако нямаше смелостта да ме последва, помисли си тя, то поне трябваше да се възпротиви на Татяна да даде майка ми, вместо

Серина. Тогава Серина щеше да се върне при приятелката си и на света щеше да има едно

непокътнато приятелство. Изглежда мартинито едновременно притъпяваше болката и я

караше да се чувства по-зле, което, честно казано, не се струваше логично на Лиса. Все

едно, помисли си тя. И когато зърна минаващ покрай нея слуга, му помаха да й донесе

още.

- Хей, може ли... Амброуз?

Тя се втренчи изненадано в момчето пред нея. Ако имаше календар на бански костюми с

най-секси дампири, този тип определно щеше да е на корицата (като изключим Дмитрий, а

и аз бях пристрастна). Името му беше Амброуз и го бяхме срещнали по време на

пътуването ни. Той имаше тъмна кожа и добре оформени мускули под сивата риза. Във

всеки случай беше особнякът на двореца - дампир, който беше отхвърлил бодигардските

дългове и изпълняваше всякакви задачи тук, като да прави масажи и ако слуховете бяха