i 6bbe1fb40ba7fe1e

верни, да има „романтични срещи” с кралицата. Все още ме караше да се свивам от страх

и да бягам от някои доста отвратителни неща в живота ми.

- Принцесо Драгомир, – каза той, дарявайки я с една от неговите перфектни усмивки. –

Каква неочаквана изненада.

- Как си? – попита тя, искрено щастлива, че го вижда.

- Добре, все пак имам най-страхотната работа на света, нали? А ти?

- Чудесно, – отговори тя.

Амброуз спря, гледайки я. Страхотната му усмивка не беше изчезнала, но Лиса можеше да

каже, че той не е на същото мнение. Виждаше несъгласието, изписано на лицето му.

Обвинението на Ейвъри относно прекаленото пиене бе едно. Но да го прави красив

дампирски прислужник? Недопустимо. Изражението на Лиса стана студено и тя разклати

чашата си.

- Искам още едно мартини, – гласът й беше надменен като на всеки от кралски произход.

Той усети промяната в нея и приятелската му усмивка се превърна в учтиво равнодушие.

- Веднага.

Той се поклони и се върна до бара.

- Боже, – каза Ейвъри, гледайки възхитено след като той си отиде. – Защо не ни представи

на приятеля си?

- Той не ми е приятел, – каза рязко Лиса. – Той е никой.

- Съгласен. –каза Ейдриън, обвивайки Ейвъри с ръка. – Защо да гледаш другаде, след като

имаш до себе си най-добрия?

Ако не го познавах по-добре щях да се закълна, че имаше намек за основателна ревност в

приветливия му тон. – Не излязох ли малко от рамките, за да те заведа на закуска с леля

ми?

Ейвъри го удостои с мързелива усмивка.

– Това е добро начало. Все още имаш начини да ме впечатлиш, Ивашков.

Погледът й мина над главата на Лиса и се обърна изненадана.

– А, малката хубавица е тук!

Мия, влачейки след себе си Джил, крачеше през градината, безразлична към шокираните

погледи, отправени към нея. Два от тях бяха абсолютно не на място.

- Здравейте, – каза Мия, когато стигна до групата на Лиса. – Баща ми току-що го повикаха

и трябва да отида с него. Трябва да върна Джил.

– Няма проблем, – каза Лиса автоматично, въпреки че определено не беше щастлива от

присъствието на Джил. Лиса все още се чудеше дали Кристиан има специален интерес

към нея. - Всичко ли е наред?

– Да, просто бизнес.

Мия се сбогува с всички и напусна партито толкова бързо, колкото бе дошла, присвивайки

очи заради подигравките и шока на останалите, когато си отиде. Лиса насочи вниманието

си към Джил, която седеше плахо на съседния стол и се оглеждаше около себе си учудена.

- Е, как беше? Забавлява ли се с Мия?

Джил се обърна към Лиса със светещо лице.

– О, да! Тя е чудесна! Прави толкова много трикове с водата! Невероятно е! И ми показа

няколко бойни движения. Мога да мятам струя отдясно..., макар и не много силно.

Амброуз се върна с питието на Лиса, подаде й го безмълвно и се обърна по-меко към

Джил.

– Искате ли нещо?

Тя поклати глава.

- Не, благодаря.

Ейдриън наблюдаваше Джил внимателно.

- Добре ли си тук? Искаш ли да те заведа в къщата за гости?

Както преди, намеренията му не бяха ни най-малко романтични. Изглежда той я считаше

за по-малка сестра, което, според мен, беше сладко. Не го бях смятала за способен на

такова защитаващо държание.

- Така ми е добре. Не искам да се налага да напускаш компанията си, освен ако... -

Изражението й стана притеснено. – Искаш ли да си тръгна?

- Нее, - каза Ейдриън. – Приятно е да има някой отговорен в средата на тази лудница.

Трябва да си вземеш храна, ако си гладна.

- Толкова си грижовен, - подигра се Ейвъри, повтаряйки собствените ми мисли. Поради

някаква причина, Лиса прие "отговорния" коментар на Ейдриън навътре, като че ли той

директно я засягаше. Не мислех, че това изобщо е проблемът, но тя не мислеше толкова

ясно.

Като реши, че самата тя иска храна, стана и отиде до градината на двора, където имаше

табли с аперативи. Е, имаше по-рано. Сега върху масата бяха танцуващите момичета,

които Лиса беше забелязала по-рано. Някой беше направил място, премествайки всички

табли с храна на земята. Лиса се наведе и си взе минисандвич, гледайки момичетата и

чудейки се как откриват някакъв ритъм в ужасната музика на кралския младеж. Едно от

момичетата забеляза Лиса и се ухили, а после й подаде ръка:

- Хей, ела и ти горе!

Лиса я беше срещала веднъж, но не можеше да си спомни името й. Изведнъж танцуването

изглеждаше чудесна идея. Лиса довърши сандвича си и с питие в ръка позволи да я

издърпат горе. Това получи няколко одобрителни възгласи от струпалите се наоколо хора.

Лиса откри, че гадната музика не беше от значение и се усети как навлиза в ритъма.

Движенията й, както и на другите момичета, варираха от откровено сексуални до

подигравателни имитации на дискотанц. Беше забавно и Лиса се чудеше дали Ейвъри би

казала, че това би й се харесало преди десет години. Всъщност след известно време тя и

останалите започнаха да правят някакви синхронизирани движения. Люлееха ръцете си

във въздуха и после правеха заедно редица ритници. Тези ритници се оказаха

катастрофални. Стъпване накриво – Лиса носеше токчета – я изпрати през ръба на масата.

Тя изпусна питието си и почти падна, когато две ръце я хванаха и задържаха права.

- Моят герой, – измърмори тя. После погледна към лицето на своя спасител. – Ейрън?