i 6bbe1fb40ba7fe1e

Артур, Тамара и мен. Съвсем не лоша стратегия. Там бяха само двамата. Тъй като бе

толкова бърз, той вероятно се надяваше да ги извади от строя и тогава да се обърне към

нас, преди ние да успеем да го обградим.

И планът му почти проработи. Мощен удар изпрати Лев във въздуха. За мое успокоение

боклукът го предпази от стената на сградата. Не че след удара с него се чувстваше добре, но ако имах избор, бих предпочела метални канчета пред солидните стени.

След това стригоят нападна Денис, който реагира удивително бързо. Несправедливо бях

приeла, че никой от тези необещали нямаше истински бойни умения. Трябваше да съм по-

осведомена. Те тренираха по същия начин като мен, просто им липсваше дисциплина.

Денис избегна удара и замахна ниско, целейки се в краката на стригоя. Ударът успя, макар

че не бе достатъчно силен, за да го повали. Блясък от сребро се появи и проблесна в

ръцете на Денис и той почти успя да отнесе бузата на стригоя, точно преди ответният удар

да го запрати в мен. Порязване като това не можеше да убие стригоя, но все пак среброто

болеше и го чух да ръмжи. Зъбите му блестяха от слюнка.

Отстъпих встрани достатъчно бързо, за да не се удари Денис в мен. Тамара го сграбчи за

ръката, задържайки го да не падне. Тя също беше бърза и го замести, скачайки към

стригоя. Той я удари силно, но не достатъчно, за да я избута надалеч.

Артур и аз го блъснахме заедно към стената. Той все още бе по-силен и приклещването му

трая кратко, преди той да се освободи. Разумен глас в главата ми – подозрително

приличащ на този на Дмитрий – ме предупреждаваше, че това можеше да е моята

възможност да го убия. Щеше да е най-умното и сигурно нещо, което можех да направя.

Имах благоприятна възможност и колът беше в ръката ми. Ако моят план за разпит се

провалеше, смъртта на другите щеше да тежи на моята съвест.

Заедно, Артур и аз, скочихме отново.

- Помогни ни! - извиках.

Тамара се хвърли срещу стригоя, нанасяйки му бърз удар в стомаха. Усетих как започва да

се освобождава, но тогава Денис дойде на помощ. Четиримата притиснахме стригоя, така

че да легне на паважа. Но най-лошото не беше приключило. Не беше лесно да го държим

долу. Той се мяташе наоколо с невероятна мощ, усуквайки крайниците си навсякъде.

Повдигнах се, опитвайки да използвам тежестта на тялото си и да притисна торса му,

докато останалите удържаха краката му. Още един чифт ръце се присъединиха – Лев ни

помагаше със силата си. Устата му кървеше, но лицето му бе непоколебимо.

Стригоят не беше спрял да се движи, но доволно усетих, че той няма да успее да се

освободи, не и когато петимата го държахме. Премествайки се напред, притиснах кола до

врама му. Оставих го да си почине, но той скоро поднови борбата си. Наведох се над

лицето му.

- Познаваш ли Дмитрий Беликов? – попитах.

Извика ми нещо неразбираемо, което не прозвуча особено приятелски. Натиснах кола,

дълбаейки дългия прорез по врата му. Извика от болка и когато продължи да ругае на

руски, от очите му струеше чиста злоба.

- Преведи въпроса ми! – заповядах, без да ме е грижа кой го бе направил.

Един момент по-късно Денис каза нещо на руски, вероятно моя въпрос, съдейки по името

на Дмитрий. Стригоят изръмжа нещо в отговор и Денис разтърси главата му.

- Казва, че няма да играе игрички с нас.

Взех кола и сцепих лицето на стригоя, допълнително разширявайки прореза, който Денис

беше направил по-рано. Той изкрещя отново, а аз се молех охраната да не го чуе. Усмихнах

му се, изпълнена със злоба, равна на неговата.

- Кажи му, че ще продължим да си играем с него, докато не проговори. По един или друг

начин, той ще умре тази вечер. Зависи от него дали ще е бързо или бавно.

Наистина не повярвах, че думите са излезли от моята уста. Звучаха толкова... добре де, жестоко. Никога в целия си живот не бях очаквала да измъчвам някого, дори и стригой.

Стригоят продължаваше да дава на Денис непокорни отговори, а аз продължавах да правя

разрези и ивици, които биха убили всеки човек, морой или дампир. Най-накрая той

изстреля редица думи, които не звучаха като обичайните му обиди. Денис преведе:

- Казва, че никога не е чувал това име и ако Дмитрий е твоя приятел той безспорно би го

убил бавно и болезнено.

Почти се усмихнах на опита му да ме предизвика. Проблемът с моя план се криеше в това, че стригоят можеше да лъже. Нямаше как да знам. Но нещо в отговора му ми подсказа, че

не е така. Звучеше сякаш той мислеше, че съм човек или дампир, не стригой.

- Тогава той е безполезен. – рекох, отдръпнах се и хвърлих поглед на Денис. – Давай, убий

го.

Денис умираше да направи това. Не се поколеба и заби кола си силно и бързо в сърцето на

стригоя. Обезумялата борба спря секунда по-късно. Злобна светлина проблесна в

червените очи. Изправихме се и видях придружителите си да ме гледат с опасение и страх.

- Роуз, – каза Денис накрая. – Какво се надяваш да...

- Няма значение. – прекъснах го, отивайки при момичето в безсъзнание.

Коленичейки, разгледах внимателно шията й. Беше я ухапал, но не беше изтекла много

кръв. Раната не беше голяма и кървеше малко. Тя се втренчи в мен и изстена, когато я