i 6bbe1fb40ba7fe1e

Сънувах, че Димка е мъртъв, но не исках да го повярвам, не и докато нямах доказателство.

Ти беше моето доказателство.

- И затова си разочарована?

Йева стегна шала около себе си повече.

- Не. В сънищата ми ти блестиш. Изгряваш като звезда и те видях като войн, някой, който

върши велики дела. А вместо това? Ти просто се навърташе наоколо и хленчеше. Не

направи нищо. Не направи това, за което си дошла.

Изучавах я, чудейки се дали знае наистина за какво говори.

- И какво е това всъщност?

- Знаеш какво. И това сънувах.

Изчаках за още. Когато не каза нищо се засмях.

- Добър неясен отговор. Ти си толкова лоша, колкото всяки приказлива предсказателка.

Дори в мрака видях как гневът пламва в очите й.

- Дойде да търсиш Димка. Да се опиташ да го убиеш. Трябва да го намериш.

- Какво имаш предвид под "опиташ"? - Не исках да й повярвам, не исках да вярвам, че

може би тя знаеше бъдещето ми. Въпреки това успях да се вържа. - Видя ли какво се

случва? Убивам ли го?

- Не мога да виждам всичко.

- О. Фантастично.

- Видях само, че трябва да го намериш.

- Но само с това ли разполагаш? Това вече го знаех!

- Това е, което видях.

Изпъшках.

- По дяволите, нямам време за тези загадъчни улики. Ако не можеш да ми помогнеш,

тогава не казвай нищо.

Тя остана тиха.

Плъзнах чантата си на рамената.

- Хубаво. Тръгвам си тогава. - И просто така, знаех накъде да отида. - Кажи на другите...

ами, кажи им, че им благодаря за всичко. И че съжалявам.

- Правиш правилното нещо, - рече тя. – Не бива да си тук.

- И аз така чух, - промърморих, отдалечавайки се.

Зачудих се дали няма да каже нещо друго: да ме налага, проклина, да ми даде повече

мистериозни и "мъдри" думи. Но тя остана смълчана и аз не се обърнах.

Нямах дом нито тук, нито в Америка. Единственото нещо, което ми остана бе да направя

това, за което бях дошла. Бях казала на Ейб, че ще изпълня обещанието си. И шях да го

направя. Напусках Бая, както му казах. И щях да убия Дмитрий, както бях обещала на себе

си. Вече знаех къде да отида. Адресът никога не напусна умът ми: ул. “Казакова” № 83. Не

знаех къде беше, но щом стигнах центъра на града, забелязах един тип да върви надолу по

улицата, който ми даде направления. Адресът бе близко, само на километър и поех с

пъргава крачка. Когато стигнах къщата, се зарадвах да видя, че светеше. Дори раздразнена

и вбесена не исках да събудя никого. Не исках и да говоря с Николай и се почувствах

облекчена, когато Денис отвори вратата.

Изражението му бе напълно учудено, когато ме видя. Въпреки смелите думи по-рано в

църквата, не мислех, че беше повярвал, че щях да се присъединя към него и другите

необещали.

Той беше онемял, затова аз започнах разговора.

- Промених мнението си. Идвам с вас, - поех дълбоко дъх, ободрявайки се за това, което

следваше. Бях обещала на Ейб да напусна Бая, но не бях обещала да се върна в Щатите. -

Заведи ме в Новосибир.

Глава 16

Денис и двамата му необещали приятели, Артур и Лев, бяха въодушевени, че ще бъда част

от тяхната хайка. Но ако очакваха да споделям техния луд ентусиазъм за безразсъден лов

на стригои, щяха да бъдат извънредно разочаровани. Всъщност, след като се присъединих, не им отне много време да разберат, че подхождам към лова много по-различно от тях.

Приятелят на Денис Лев имаше кола и ние поехме към Новосибир, карайки на смени.

Пътят беше около 15 часа и дори да бяхме спрели в хотел за през нощта, все още беше

прекалено дълго време, за да бъда затворена натясно с три момчета, които не можеха да

спрат да говорят за всички стригои, които щяха да убият.

Впрочем, те продължаваха да опитват да ме предразположат. Искаха да знаят колко

стригои съм убила, що за битка е имало в Академията, да опознаят методите ми. Обаче

всеки път, когато се сещах за тези теми, единственото, за което можех да мисля беше кръв

и горест. Нямаше нищо, с което да искам да се похваля и им отне около 6 часа да разберат, че няма да измъкнат много информация от мен.

Вместо това те ме забавляваха с разкази за своите собствени приключения. Честно казано, бяха убили едва неколцина стригои, но бяха загубили и свои приятели, всички на същата

възраст като самите тях. Моят опит не се различаваше особено – аз също бях загубила

близки. Смятах, че това се дължеше на факта, че бяхме превъзхождани числено. Беше

много по-вероятно жертвите на Денис и неговата група да се бяха втурнали без изобщо да

мислят. Действително техният план – веднъж да стигнем до Сибир – не беше особено

обмислен. Те смятаха, че стригоите обичат да ловуват на многолюдни през нощта места –

като дискотеки, или на отдалечени алеи, които вършеха работа при хващането на жертви.

Никой не забелязваше изчезването на хора от такива места. Така че планът на Денис

включваше предимно мотаене на такива „горещи точки” с надеждата да попаднем на

стригои.

Моят първоначален план беше да зарежа групата и да атакувам сама. Все пак собствената

ми цел беше Новосибир. От всичко, което бях научила досега, изглеждаше, че най-

големият град в Сибир е най-доброто близко място да огледам. Колкото повече мислех за