i 6bbe1fb40ba7fe1e

класа млади хора, очевидно замесени в нещо опасно. Ако само знаеха колко точно опасно

е... Правех си много шеги с Дмитрий, че в Русия и Източна Европа са изостанали с десет

години назад с музиката, но когато влязохме открих, че разтърсващото земята техно, което

звучеше, бе песен, която чух в Щатите точно преди да замина. Мястото беше претъпкано и

тъмно, с проблясващи светлини, които всъщност дразнеха дампирските очи. Нощното ни

виждане се приспособи към тъмнината, когато бе поразено от внезапно бликналата диско

светлина. Не се нуждаех от зрението си, моите сетива на целуната от сянката не усещаха

стригои в района.

- Елате, – казах на останалите. – Нека танцуваме за малко и да почакаме. Наблизо няма

стригои.

- Откъде знаеш? – попита Денис учудено.

- Просто знам. Стойте заедно.

Малката ни група отиде на дансинга. Беше минало доста време, откакто танцувах

последно, затова бях изненадана как бързо улових ритъма. Част от мен казваше, че трябва

да бъда бдителна, но моята „аларма за стригои” щеше да ме предупреди незабавно в

случай на опасност. Беше някак си трудно да игнорирам пристъпите на гадене.

След още час танци нямаше и следа от стригои. Напуснахме дансинга и обиколихме

периферията на клуба, после излязохме отвън и обиколихме района. Нищо.

- Има ли наблизо друг клуб? – попитах.

- Да. – каза Артур. Той беше нисък и набит, с късо подстригана коса и усмивка. – Няколко

пресечки по-нататък.

Последвахме го и открихме подобна гледка: друг таен клуб, скрит в порутена сграда.

Повече бляскащи светлини. По-голяма тълпа. По-силна бумтяща музика. Първото, което

ме обезпокои, беше миризмата. С толкова много хора наоколо вонеше на пот. Нямах

представа, че хората могат да миришат така. Беше ни втръснало. Тамара и аз се

спогледахме и сбръчихме носовете си, без да има нужда от думи, за да изразим

отвращението си.

Приближихме се към дансинга и Лев понечи да вземе питиета. Ударих го с юмрук по

рамото. Той каза нещо на руски, което ми заприлича на ругатня.

- За какво беше това? – попита той.

- За това, че си глупав! Как очакваш да убиеш нещо, два пъти по-бързо от теб, когато си

пиян?

Той изпуфтя незаинтересовано и аз устоях на подтика да го цапна през лицето.

- От едно няма да ми стане нищо. Освен това, те дори не са ...

- Тихо!

Онова странно движение в стомаха ми се появи. Забравяйки за прикритието си, спрях да

танцувам и прегледах тълпата за източника. Докато се осланях на сетивата си, за да

почувствам стригоите, беше малко по-трудно да ги забележа на фона на тълпата. Направих

няколко крачки към входа и пристъпът на гадене отслабна. Приближих бара и усещането

се засили.

- Оттук, – казах на останалите. – Правете се, че сте в такт с музиката.

Напрежението ми беше заразително и видях как ги обзе предчувствие. Добре. Може би те

щяха да вземат задачата насериозно. Когато се отправихме към бара, опитах да извия

тялото си така, че да изглежда сякаш се опитвам да достигна до питието. Междувременно

очите ми кръстосваха периферията на тълпата.

Там. Видях го. Мъжки стригой стоеше в ъгъла, ръката му беше около момиче,

приблизително на моята възраст. В мъждивите светлини той изглеждаше почти

привлекателен. По-внимателен поглед щеше разкрие смъртно бледата кожа и червените

очи, които всички стригои имаха. Момичето може би не можеше да ги види в тъмния клуб

или той контролираше ума й. Вероятно и двете, ако съдех по усмивката на лицето й.

Стригоите бяха способни да упражняват същото внушение върху хората, каквото умееха и

владеещите Духа като Лиса. Дори по-добре. Видях как стригоят поведе момичето към

малък, необозначен коридор. Видях накрая му блестящ знак за изход. Поне предполагах,

че е знак за изход. Надписът беше на кирилица.

- Някаква идея накъде води онази врата? – попитах другите.

Момчетата изсумтяха, Денис повтори въпроса ми на Тамара и преведе отговора й.

- Отвън има малка алея, където държат боклука. Намира се между тази сграда и

фабриката. Обикновено там няма никого.

- Можем ли да стигнем до нея като заобиколим клуба?

Денис изчака отговора на Тамара.

- Да, отворено е от двете страни.

- Чудесно.

Побързахме да излезем навън през централната врата на клуба и се разделихме на две.

Планът беше да се приближим от двете страни на стригоя и да го заловим по средата –

стига той и жертвата му все още да бяха отзад. Беше възможно да я е завел някъде другаде, но според мен беше по–вероятно да иска да я подчини и да й даде от кръвта си тук,

особено след като обикновено е безлюдно, както Тамара каза.

Бях права. Щом групата се раздели и се огледа около клуба, видях стригоя и момичето,

криещи се зад сянката на кофата за боклук. Той беше наведен към нея, устата му близо до

шията й. Изругах тихо. Те не изгубиха нито миг. Надявайки се тя да е още жива, щурмувах

алеята с останалите по петите си. От другата страна на алеята Денис и Лев също идваха

тичайки. Веднага щом стригоят чу звука от стъпките ни, той реагира инстинктивно,

изумително бързите му рефлекси се отзоваха.

Веднага пусна момичето и за времето на един сърдечен удар, избра Денис и Лев пред