i 6bbe1fb40ba7fe1e

това обаче, толкова повече осъзнавах, че да се появя съвсем сама сред стригоите би било

толкова глупав план, колкото този на необещалата банда. Можех да използвам тяхното

прикритие. Освен това, откакто не знаех къде се намира Дмитрий в момента, трябваше да

измисля метод да се сдобия с информация и имах нужда от помощ.

Стигнахме до Новосибир на края на втория ден от пътуването. Въпреки че бях чувала за

големината на града, не си бях представяла нещо като Москва или Санкт Петербург.

Вярно, че не беше като тях, но въпреки това си беше град с небостъргачи, театри,

постоянно пътуващи до работата си хора и красива архитектура.

Срещнахме приятел на момчетата, който имаше апартамент в града, и дампир на име

Тамара. Английският й не беше много добър, но от това, което чух, тя беше още една

необещала и също толкова въодушевена като всеки друг да отърве света от стригоите. Тя

беше малко по-възрастна от нас и беше сладка брюнетка с лунички. Изглежда бе чакала,

докато момчетата дойдат на лов в града, което аз приех като благословия. Най-малкото тя

не излизаше навън сама и изглеждаше извънредно развълнувана, че има и друго момиче

наоколо, но и тя като останалите разбра, че не споделям ентусиазма им.

Когато първата ни нощ за лов на стригои настъпи, аз най-накрая бях поела ръководството.

Внезапната смяна в поведението ми ги изненада, но те скоро слушаха плана

съсредоточено, все още под въздействието на моята репутация на супергерой.

- Добре, – казах, оглеждайки всяко лице. Бяхме седнали в кръг в малката стаичка на

Тамара. – Ето как ще го направим. Ще нападнем дансинга в клуба, ще го претърсим целия, а така също и алеите зад него...

- Чакай! – прекъсна ме Денис. – Ние обикновено се разделяме.

- И това ще е причината да ви убият. – казах рязко. – Отиваме заедно.

- Убивала ли си всъщност стригои сама? – попита Лев. Беше най-високият от нас, с

дългуреста фигура, която напомняше на морой.

- Да, но имах късмет, – рекох и си помислих, че съм по-добър боец от всеки от тях.

Наречете ме арогантна, но бях дяволски добър пазител. Или почти пазител. – Ще се

справим по-добре петимата. Когато намерим стригоите, трябва да сме сигурни, че сме ги

приклещили на изолирано място, – не бях забравила предупредителните сигнали на

стригоите. – Но преди да ги убием, трябва да говоря с тях. Ваша работа е да ги задържите.

- Защо? – попита Денис. – Какво имаш да им казваш?

- Всъщност, въпросът е какво имат да ми казват те. Вижте какво, няма да отнеме много

време. Не се тревожете, ще ги убиете накрая. Но... – Следващата част не беше част от

първоначалния ми план, но знаех, че трябва да го кажа. Не можех да оставя да бъдат убити

в интерес на моето собствено търсене. - Ако попаднем в клопка или в непосредствена

опасност, забравете говоренето и задържането. Убивайте. Защитете се.

Очевидно изглеждах самоуверена и достатъчно лоша, и те решиха да следват плана ми.

Част от него беше да отидем под прикритие, така да се каже. Някой стригой, който би се

оказал достатъчно близо или с достатъчно добро зрение, можеше да ни разпознае като

дампири. Беше важно да не привличаме ничие внимание. Трябваше да минем

незабелязани дори покрай стригойски скенер за жертви. Трябваше да изглеждаме като

обикновени хора, излязли да се забавляват.

Затова се облякохме като за излизане и аз бях малко учудена как са се справили момчетата.

Денис, луд или не, изглеждаше особено добре със своята бронзова коса и кафяви очи,

каквито имаше и брат му Николай.

Малкото ми дрехи не бяха подходящи за парти, затова Тамара се разрови в своя гардероб.

Изглежда се наслаждаваше на търсенето на нещо, което да облека. Носехме еднакъв

размер дрехи, което беше цяло чудо. С височината и стройната си фигура, с Лиса никога

не бяхме могли да носим едни и същи дрехи. Тамара беше на моя ръст и имаше подобна

структура.

Тя първо ми предложи къса и тясна рокля, която аз отхвърлих с поклащане на главата си, тъй като бе толкова подобна на онази, която Виктория носеше. Спомените от спора ни все

още ми причиняваха болка и нямах намерение да преживявам онази нощ отново или да се

обличам като кървава курва. Вместо роклята, Тамара ме облече в черни дънки и черен топ.

Съгласих се да ми направи прическа и да ме гримира, и накрая, изучавайки се в

огледалото, трябваше да призная, че е свършила добра работа. Колкото и напразно да

беше, ми харесваше да изглеждам добре. Особено ми харесваше момчетата да ме гледат по

начин, който беше допустим и почтителен, а не сякаш бях парче месо. Тамара ми

предложи и бижута, но единственото нещо, което щях да нося, бе кръста около врата ми.

Колът изискваше да нося яке, но тя намери едно кожено, което не отнемаше от

очарованието на привлекателната ми екипировка.

Докато излизах навън около полунощ, не можех да спра да клатя глава.

- По дяволите, ние сме най-сексапилните убийци на вампири! – измърморих.

Денис ни заведе до клуба, където бяха срещали стригои преди и очевидно мястото, където

бяха убити и техни приятели. Клубът беше разположен в долнопробната част на града,

което, предполагам, допълнително привличаше стригоите. Повечето бяха средна и ниска