i 6bbe1fb40ba7fe1e

- "Св. Васил" ли? - започнах - И твоето училище ли е кръстено на светец?

Не всички от тях бяха. Ейдриън беше посещавал Източно Крайбрежно училище, наречено

"Алдер".

- Нашият е човешки светец, - отговори тя с усмивка - Ти ще можеш да се впишеш там. Ще

можеш да завършиш последната си година, сигурна съм, че ще те приемат.

От всички откачени възможности, за които се замислих през това пътуване - и повярвайте

ми, бях обмисляла много откачени неща - това никога не беше прекосявало ума ми.

Бях отписала училището. Бях сигурна, че нямаше какво ново да науча - е, след

запознанството ми със Сидни и Марк, стана очевидно, че имаше още няколко неща.

Обмисляйки какво исках да правя с живота си, междувременно, не смятах, че друг

семестър с математика и наука ще направи много за мен. И докато тренировките спираха, главно всичко, което ми оставаше да правя беше да се подготвям за изпитанията на края на

годината. Някак си се съмнявах, че тези тестове и предизвикателства ще се доближат дори

смътно до това, което бях преживяла със стригоите вече. Поклатих глава.

- Не мисля. Мисля, че приключих с училището. Освен това, всичко ще бъде на руски...

- Те ще ти превеждат. - Дяволита усмивка озари лицето й. - Освен това, ритането и

удрянето превъзхожда езика. - Усмивката й се промени до замислено изражение. - Но

сериозно. Ако няма да завършваш училище и ако няма да бъдеш пазител... ами, защо не

останеш тук? Имам предвид, само в Бая. Можеш да живееш с нас.

- Няма да стана кървава курва. - отговорих веднага. Странно изражение премина през

лицето й.

- Нямах това предвид.

- Не трябваше да казвам това. Извинявай.

Почувствах се зле заради коментара. Докато продължавах да слушам слухове за кървави

курви в града, видях само една или две, и със сигурност жените от семейство Беликови не

бяха от тях. Бременноста на Соня беше нещо като мистерия, но да работиш в дрогерия не

изглеждаше толкова мръсно. Бях научила малко повече за ситуацията, в която се намираше

Каролина. Бащата на децата й бе морой и както изглеждаше, тя имаше истинска връзка с

него. Тя не омаложаваше себе си, за да бъде с него и той не я бе използвал. След като се

родило бебето, двамата решили да се разделят, но било приятелско. Каролина сега

очевидно излизаше с пазител, който я навестяваше, когато той си тръгнеше.

Няколкото кървави курви, които видях около града, се вписваха в моя стереотип. Следите

по вратовете им показваха, че те нямаха проблем с това да оставят партньорите си да пият

кръв по време на секс, което беше почти същото мръсно нещо, което дампир може да

направи. Само хората даваха кръвта си на мороите. Моята раса не. За да се допусне -

особено по време на сексуални дейности - е, както съм казвала, непочтено е. Най-

мръсното от мръсното.

- Майка ще се зарадва, ако останеш. Можеш и да си намериш работа. Просто бъди част от

семейството.

- Не мога да заема мястото на Дмитрий, Виктория. - отвърнах нежно.

Тя се пресегна и стисна ръката ми успокоително.

- Знам. Никой не очаква от теб да го заместиш. Ние те харесваме заради самата теб, Роуз.

Да бъдеш тук просто изглежда правилно - има причина Димка да избере да бъде с теб. Ти

пасваш тук.

Опитах се да си представя живота, който тя описа. Звучеше... лесно. Удобно. Никакви

грижи. Просто да живея в любящо семейство, смеещо се и излизащо всяка вечер заедно.

Можех да имам собствен живот, а не да се налага да следвам някого по цял ден. Щях да

имам сестри. Нямаше да има никакви сбивания - освен ако не е за защита. Можех да

зарежа плана да убия Дмитрий - който, знаех, би ме убил също, или физически, или

духовно. Можех да избера рационалния път, да го оставя и да го приема за мъртъв. И все

пак..., ако направех това, защо просто да не се върна обратно в Монтана? Обратно при

Лиса и Академията?

- Не зная, - отговорих на Виктория най-накрая. - Не знам какво ще правя.

Беше след вечеря и тя погледна колебливо часовника.

- Не искам да те оставям, тъй като нямаме много време заедно, но... трябва да се видя с

някого скоро...

- Николай? – подкачих я аз.

Тя поклати глава, а аз се опитах да прикрия разочарованието си. Бях го виждала няколко

пъти и през тях той ми ставаше все по-привлекателен.

Беше жалко, че Виктория не можеше да изпитва никакви чувства към него. Сега обаче се

зачудих дали може да има нещо, което да я спира - или по-скоро някой.

- О, изплюй камъчето, - казах с усмивка. - Кой е той?

Тя запази лицето си безизразно в доста добра имитация на това на Дмитрий.

- Приятел, - отговори тя уклончиво. Но мисля, че съзрях усмивка в очите й.

- Някой от училище?

- Не. - Въздъхна тя. - И това е проблемът. Ще ми липсва много.

Усмивката ми се стопи.

- Мога да си представя.

- О. - Изглеждаше смутена. - Беше глупаво от моя страна. Моите проблеми... е, те не са

нищо в сравнение с твоите. Искам да кажа, може да не го видя известно време..., но ще го

видя. Но Дмитрий го няма. Ти няма да го видиш никога вече.

Е, това не беше цялата истина. Макар че не й го казах. Вместо това просто рекох:

- Да.

За моя изненада тя ме прегърна.

- Знам какво е любовта. Да я загубиш... Не знам. Не знам какво да кажа. Всичко, което