i 6bbe1fb40ba7fe1e

Цялата тази идея за това Ейдриън да влиза в главата ми, докато го наблюдавах през тази на

Лиса, беше доста сюрреалистична, ако може така да се каже. Не знаех какво точно да

очаквам от него. Винаги се бях чудила дали и той трябваше да е заспал или поне затворил

очи. Очевидно не. Вместо това той гледаше в нищото, очите му станаха празни, докато

светът се завъртя около него.

През очите на Лиса можех да видя магията, която се излъчваше от него и аурата му, а тя

опитваше да анализира всяка стъпка. После, без предупреждение, цялата магия изчезна.

Той примига и поклати глава.

- Съжалявам. Не мога.

- Защо не?

- Вероятно защото е будна. Нищо ли не научи от гледането?

- Малко. Вероятно щеше да е по-полезно, ако наистина правеше връзка, - и отново Лиса

звучеше сприхаво.

- Може би е някъде по света, нали знаеш, просто някъде, - думите му се приглушиха от

прозявка. – Може да опитваме по различно време на деня. Успявал съм... всъщност, някъде

по това време. А понякога успявам да я хвана рано през деня.

- Може би вече е почти заспала, - рече Лиса.

- Или пък е някъде през деня в някоя част от света.

Ентусиазмът й се стопи.

- Да. И това е възможно.

- Как така никога не изглеждате сякаш работите?

Кристиан се вмъкна в стаята, гледайки развеселен седналата на пода Лиса и изопналия се

на дивана Ейдриън. Зад Кристиан стоеше някой, който не мислех, че съм виждала скоро.

Ейдриън, който можеше да засече жена от километър, също забеляза новодошлата веднага.

- Къде намери тази малка хубавица? – попита той.

Кристиан изгледа предупредително Ейдриън.

- Това е Джил. - Джил Мастрано излезе по-напред, светлите й зелени очи бяха невъзможно

разширени, докато се оглеждаше наоколо. – Джил, това са Лиса и Ейдриън.

Джил бе от хората, които най-малко очаквах да видя тук. Бях я срещала преди малко

повече от месец. Беше девети клас, което означаваше, че ще е в горния курс през есента. И

тя беше много слаба, както повечето морои, но в съчетание с височината й изглеждаше

впечатляващо дори за вампирските стандарти. Изглеждаше като вейка. Косата й падаше на

светли кафяви къдрици до средата на гърба й и би била хубава, ако тя се научеше да я

оформя правилно. Сега беше някак разрошена и цялостният й вид, вместо сладък, беше

странен.

- З-здравейте, - рече тя, поглеждайки от единия към другия. Според нея това бяха златните

звезди на мороите. Почти беше припаднала, когато се запозна за пръв път с мен и

Дмитрий, което се дължеше на репутациите ни. От изражението й разбирах, че и сега беше

в подобно състояние.

- Джил иска да се научи как да използва силите си за добро, а не за зло, - каза Кристиан и

намигна преувеличено. Това беше любезният му начин да каже, че Джил иска да се научи

как да се бори с помощта на магиите си. Тя бе изразила този интерес към мен и й бях

казала да намери Кристиан. Радвах се, че бе намерила куража да последва съвета ми.

Кристиан също беше знаменитост в кампуса, макар и по-безизвестен.

- Още един привлечен? – попита Лиса, клатейки глава. – Мислиш ли, че ще се задържиш?

Джил хвърли объркан поглед на Кристиан.

- Какво означава това?

- След атаката много хора казват, че искат да се научат да се бият с магия, - обясни

Кристиан. – Затова и те ме намират, работим заедно... веднъж или два пъти. После всички

си отиват, щом стане трудно и осъзнаят, че трябва да се упражняват още.

- А и не помага фактът, че си лош учител, - изтъкна Лиса.

- И затова сега трябва да привличаш деца, - рече Ейдриън тържествено.

- Ей, - рече Джил с негодувание. – На 14 съм, - и тя веднага се изчерви, задето му бе

проговорила толкова остро. Това му се стори забавно, след като бе направил още толкова

неща.

- Моя грешка, - каза той. – Какъв е твоят елемент?

- Вода.

- Огън и вода, а? – Ейдриън бръкна в джоба си и извади 100-доларова банкнота. Разгъна я.

– Миличка, ще ти предложа сделка. Ако можеш да накараш кофа с вода да се появи и я

изсипеш върху главата на Кристиан, ще ти ги дам.

- Аз ще добавя още 10, - засмя се Лиса.

Джил изглеждаше като зашеметена, но ми се струваше, че е защото Ейдриън я бе нарекъл

“миличка”. Толкова често го вземах за даденост, че лесно забравях, че е готин. Кристиан

избута Джил към вратата.

- Остави ги. Просто ревнуват, защото владеещите Духа не могат да се натоварят с такава

битка, както ние можем, - той клекна до височината на Лиса и я целуна бързо. – Щяхме да

се упражняваме в стаята горе, но сега трябва да я изпратя. Ще се видим утре.

- Няма нужда, - рече Джил. – И сама мога да се върна. Не искам да създавам неприятности,

- Ейдриън се изправи.

- Не създаваш. Ако някой трябва да тръгне и да бъде рицарят в лъскавите доспехи, то това

трябва да съм аз. Аз ще те изпратя и ще оставим влюбените гълъбчета да си правят

техните любовчийски работи, - той се поклони ниско на Джил. – Ще тръгваме ли?

- Ейдриън..., - каза Лиса с остра нотка в гласа си.

- О, хайде стига, - каза той и завъртя очи. – Така или иначе ще се върна, няма да имате

възможност, когато мине вечерният час. И честно казано, признайте ми го. Дори аз си

имам граници на възпитание.