i 6bbe1fb40ba7fe1e

Той погледна Лиса многозначително, сякаш й казваше, че идиотка да си мисли, че той ще

забива Джил. Лиса го гледа няколко секунди и осъзна, че е прав. Ейдриън си беше

негодник понякога и не беше крил интереса си към мен, но изпращането на Джил не беше

нищо подобно. Той наистина просто беше мил.

- Добре, - каза Лиса. – Ще се видим по-късно. Радвам се, че се видяхме, Джил.

- Аз също, - отвърна Джил. Тя си позволи да се усмихне на Кристиан. – Благодаря ти още

веднъж.

- И да дойдеш следващия път на упражненията, - предупреди той.

Ейдриън и Джил се отправиха към вратата, точно когато Ейвъри влезе.

- Здрасти, Ейдриън, - Ейвъри огледа Джил отгоре до долу. – Коя е малката хубавица?

- Няма ли да спрете да ме наричате така? – възкликна Джил.

Ейдриън посочи Ейвъри строго.

- Тихо. Ще се разправям с теб по-късно, Лазар.

- Искрено се надявам, - каза тя с мелодичен глас. – Ще оставя вратата отключена.

Джил и Ейдриън тръгнаха, а Ейвъри седна долу до Лиса. Изглеждаше доста

неориентирана, като пияна, но Лиса не надуши алкохол. Лиса бързо се учеше, че някаква

част от Ейвъри винаги ще си остане жизнена и безгрижна, небрежна по отношение на

напиването.

- Да не би току-що да покани Ейдриън в стаята си? – попита Лиса. Гласът й беше

подкачащ, но тайно се чудеше дали нещо не ставаше между тях двамата. И да, това ни

правеше две чудещи се.

Ейвъри сви рамене.

- Не знам. Може би. Понякога се размотаваме, когато вие си легнете. Не ревнуваш, нали?

- Не, - засмя се Лиса. – Просто съм любопитна. Ейдриън е добро момче.

- О? – попита Кристиан. – Дефинирай “добро”.

Ейвъри протегна ръка пред себе си и започна да отмята всеки пръст за всяко качество.

- Той е опустошително красив, забавен, богат, има връзка с кралицата...

- Избра ли си вече цветове за сватбата? – попита Лиса все още разсмяна.

- Не още, - отвърна Ейвъри. – Още опипвам почвата. Разбрах, че ще е труден прорез в

колана на Ейвъри Лазар, но още е трудно да се каже.

- Наистина не искам да слушам за това, - каза Кристиан.

- Понякога се държи сякаш е на принципа “обичай и зарежи”. Друг път пък като някой

романтик с разбито сърце, - Лиса си размени знаещ поглед с Кристиан, който Ейвъри не

забеляза. – Както и да е, не съм тук, за да говорим за него. Дойдох, за да говорим за

бягство оттук, - Ейвъри обви ръка около Лиса, която почти падна.

- Оттук? От стаята?

- Не. От училището. Ще отидем на един дивашки уикенд в кралския дворец.

- Какво, този уикенд? – Лиса се чувстваше сякаш е изостанала и не я винях. – Защо?

- Защото е Великден. И нейно кралско височество реши, че ще е “чудно”, ако й правиш

компания през ваканцията, - гласът на Ейвъри бе величествен и висок. – И тъй като се

движа с теб, татко реши, че се държа добре.

- Горкият заблуден човечец, - промърмори Кристиан.

- Затова той каза, че мога да ида с теб, - Ейвъри погледна Кристиан. – И ти можеш да

дойдеш, предполагам. Кралицата каза, че Лиса може да си доведе гост, освен мен, разбира

се.

Лиса погледна светналото лице на Ейвъри и изглежда не бе ентусиазирана като нея.

- Мразя да ходя в двореца. Татяна просто си продължава да ми дава съвети, от които смята, че имам нужда. Винаги е скучно и ужасно, - Лиса обаче не добави, че някога намираше

двореца за забавно място – когато аз ходех с нея.

- Това е защото още не си ходила с мен там. Ще бъде върхът! Знам къде са всички готини

неща. И се обзалагам, че и Ейдриън ще дойде. Той може да направи всичко. Ще бъде като

двойна среща.

Бавно Лиса започна да осъзнава, че това можеше и да е забавно. Аз и тя бяхме успяли да

намерим малко от онези “готини неща”, които криеше лъскавата фасада на живота в

двореца. Всяко посещение оттогава бе както тя го описа – скучно и делово. Но сега, когато

можеше да отиде с Кристиан и дивата спонтанна Ейвъри? В това нещо имаше потенциал

за забавление.

Докато Кристиан не съсипа всичко.

- Е, не ме бройте, - заяви той. – Ако можеш да вземеш само един човек, вземи Джил.

- Кого? – попита Ейвъри.

- Малката хубавица, - обясни Лиса. Тя погледна Кристиан изумена. – Защо, за Бога, да

вземам Джил? Току-що се запознах с нея.

- Защото всъщност наистина иска да се научи да се защитава. Трябва да я представиш на

Мия. И двете владеят водата.

- Да, - рече Лиса. – А фактът, че мразиш двореца няма нищо общо, нали?

- Ами...

- Кристиан! – Лиса изведнъж се разстрои. – Защо не можеш да направиш това за мен?

- Защото мразя начина, по който ме гледа онази кучка кралицата, - отговори той.

Лиса не се убеди в това.

– Да, но когато завършим аз ще живея там. Тогава ще трябва да дойдеш.

- Да, е, тогава ми дай тази малка ваканция.

Раздразнението на Лиса нарастваше.

- О, разбирам. Трябва да се съобразявам с глупостите ти всеки пък, но ти не можеш да

направиш компромис за мен, - Ейвъри ги погледна и стана.

- Деца, ще ви оставя да се оправяте сами. Не ме интересува дали Кристиан или малката

хубавица ще дойде, стига ти да си там, - тя погледна Лиса. – Ще дойдеш, нали?

- Да, ще дойда, - отказът на Кристиан внезапно бе пришпорил Лиса още повече.

Ейвъри се ухили.

– Страхотно. Ще изчезвам оттук, но вие двамата по-добре се целунете и се сдобрете,

когато си тръгна.