i 6bbe1fb40ba7fe1e

казала на Марк, че не знаех дали мога да остана в Бая, но заплашвана от Ейб, просто исках

да остана точно тук. - Не зная от какво се опитваш да ме държиш далеч, но не се

страхувам от теб.

Това също не беше цялата истина.

- А би трябвало, - отвърна той приятно. - Мога да бъда много добър приятел или много

лош враг. Мога да оправя нещата, ако си отидеш. Можем да сключим сделка.

Имаше почти развълнувана искра в очите му, докато говореше. Припомних си Сидни,

която го описа като манипулатор и имах чувството, че за това живееше той - преговорите, забалежителен занаят, за да получи това, което иска.

- Не, - казах аз. - Ще напусна, когато съм готова. И няма какво ти, или за когото и да

работиш, да направите по въпроса.

Надявах се, че съм придобила смелост и се обърнах. Той протегна ръка и сграбчи рамото

ми, извъртайки ме рязко, което ме накара да изпусна покупките. Започнах с промушващ

ход в атака, но пазителите му бяха точно там, сякаш с проблясване. Знаех, че нямаше да

стигна далеч.

- Времето ти свършва тук, - изсъска Ейб. - В Бая. В Русия. Върни се в Щатите. Ще ти дам

всичко, от което имаш нужда - пари, билети първа класа, каквото и да е.

Имъкнах се обхвата му, като отстъпих бавно.

- Не се нуждая от помощта или парите ти - само един Бог знае откъде са се взели. - Група

от хора зави зад ъгъла през улицата, смеейки се и говорейки, и аз отстъпих по-надалеч.

Ейб със сигурност нямаше да направи сцена пред свидетели. Това ме накара да се

почувствам смела, което бе глупаво от моя страна. - И вече ти казах, ще се върна, когато аз

поискам.

Очите на Ейб се насочиха към другите пешеходци и също отстъпи назад с пазителите си.

Онази студена усмивка беше върху лицето му.

- А аз ти казах. Мога да бъда много добър приятел или много лош враг. Махни се от Бая

преди да разбереш кое от двете съм.

Той се обърна и потегли, за мое огромно облекчение. Не исках да види колко страх бяха

оставили думите му върху лицето ми.

Легнах си рано тази нощ, чувствайки се антисоциална. Лежах известно време, мръщейки

се срещу друго списание, което не можех да разчета и изненадващо се почувствах все по-

уморена. Мисля, че случайните срещи с Марк и Ейб ме бяха изтощили. Думите на Марк за

оставането бяха уцелили близо чувствата ми за дома след по-ранния ми разговор с

Виктория. Малките заплахи на Ейб бяха събудили всичките ми защити, поставяйки ме

нащрек срещу когото и да работеше с него, за да ме накара да напусна Русия. И от каква

гледна точка, се зачудих, наистина ще изгуби търпение и ще спре да се опитва да

преговаря? Бавно заспах и познатото чувство за съня на Ейдриън ме обгърна. Мина дълго

време откакто това се бе случило и всъщност си помислих, че ме е послушал, когато му

казах да стои настрана. Разбира се, винаги му казвах това. Това трябва да е било най-

дългото време без посещение и, колкото и да мразех да го призная, някак си той ми

липсваше.

Обстановката, която беше избрал този път, бе парче от имота на Академията, гориста площ

близо до едно езеро. Всичко бе зелено и разцъфнало, и слънчевата светлина падаше върху

нас. Подозирах, че въображението на Ейдриън не съвпадаше наистина с времето в

Монтана в момента, но после той успя да го контролира. Можеше да прави каквото си

поиска.

- Малък дампир, - каза той с усмивка. - Отдавна не се бяхме виждали.

- Смятах, че си приключил с мен, - отговорих, сядайки върху голям гладък камък.

- Никога няма да приключа с теб, - рече той, като пъхна ръцете в джобовете си и се

втренчи в мен. - Въпреки че... честно казано, възнамерявах да стоя настрана този път. Но, ами, трябваше да се уверя, че си все още жива.

- Жива и добре.

Той ми се усмихна. Слънцето проблясваше върху кафявата му коса, придавайки й

златисто-кафяви отблясъци.

- Добре. Изглеждаш доста добре, всъщност. Аурата ти е по-добре от когато и да било. -

Очите му се спуснаха от лицето ми надолу, където ръцете ми лежаха в скута. Намръщен,

той коленичи и вдигна дясната ми ръка. - Какво е това?

Пръстенът на Оксана. Въпреки липсата на бижутерски вид на пръстена, металът

проблясна ярко на светлината. Сънищата бяха толкова странни. Независимо от това, че

Ейдриън и аз не бяхме заедно, не точно заедно, пръстенът ме беше последвал и бе запазил

силата си достатъчна, че той да я усети.

- Заклинание. Използва се за духове.

Както и аз, очевидно това бе нещо, което той обмисляше. Изражението му стана по-

пламенно.

- И лекува, нали? Това е, което държи част от мрака далеч от аурата ти.

- Нещо такова, - отговорих, смутена от неговото съсредоточаване върху него. Свалих го и

го мушнах в джоба си. - Временно е. Срещнах друг владеещ Духа - друг целунат от

сянката дампир.

По-голяма изненада се разпростря на лицето му.

- Какво? Къде?

Прехапах устни и полатих глава.

- По дяволите, Роуз! Това е сериозно. Знаеш от колко време аз и Лиса търсехме други

владеещи Духа. Кажи ми къде са.

- Не. Може би по-късно. Не искам и двамата да тръгнете след мен. - Всичко, което знаех

бе, че вече бяха тръгнали след мен, ползвайки Ейб за агент. Зелените му очи пламнаха

гневно.