i 6bbe1fb40ba7fe1e

- Беше Великден.

- А, да. Как беше тя?

- Добре, - казах аз бързо. Не можех да му кажа за последната вечер с нея и Ролан. - И

Каролина е добре. Тя ми напомня на теб. Нахвърли се върху някакви дампири, които

създаваха проблеми.

Той се усмихна отново и това беше... приятно. Кучешките зъби все още го правеха

страшно, но я нямаше онази зловеща нотка, която очаквах. В лицето му имаше нежност,

истинска привързаност, която ме учуди.

- Представям си как го прави. Бебето й роди ли се?

- Да... - Все още бях малко объркана от тази усмивка. - Момиче е. Зоя.

- Зоя, - повтори той, още не гледаше към мен. - Хубаво име. Как беше Соня?

- Добре. Не я виждах много. Малко е докачлива... Виктория казва, че е заради

бременноста.

- Соня също е бременна?

- О. Да. В шестия месец, ако не се лъжа.

Усмивката му избледня малко и той почти изглеждаше загрижен.

- Предполагам трябваше да се случи рано или късно. Нейните решения не са толкова

мъдри колкото тези на Каролина. Децата на Каролина са по нейно желание... Предполагам, че това за Соня е било изненада.

- Да. И аз останах с такова впечатление.

Той отметна и останалите членове на семейството.

- Майка ми и баба ми?

- Добре са. И двете. - Този разговор ставаше все по-странен. Не само че беше първият

нормален, откакто бях пристигнала, но и за първи път той изглеждаше заинтересован от

нещо, което не беше свързано със стригои и не включваше целуване и хапане, като

изключим разказите за наши по-ранни битки заедно и дразнещи напомняния за секса в

хижата. - Баба ти ме уплаши малко.

Той се засмя, а аз потрепнах. Беше толкова, толкова близо до стария му смях. По-близо

отколкото си представях, че може да бъде.

- Да, тя действа така на хората.

- И се преструваше, че не говори английски. - Това беше малък детайл в голямата схема на

нещата, но все още ме ядосваше.

- Да, прави и това. - Той продължи да се усмихва, гласът му беше нежен. - Всички те ли

живеят още заедно? В същата къща?

- Да. Видях книгите, за които ми каза. Онези хубавите, но не можах да ги прочета.

- Ето откъде се запалих по американските уестърни.

- Леле, обичах да ти се подигравам заради тези.

Той се закикоти.

- Да, между другото, в твоите стереотипи за Източно Европейската музика и това

„другарско” нещо има доста материал.

Аз също се засмях.

- “Другари” и музиката бяха малко неуместни. – За малко щях да забравя за стария прякор, който му бях дала. Вече не му пасваше. - Но ти имаше нещо каубойско в теб, между

коженото палто и... - Спрях. Бях започнала да говоря за дълга му да помага на хората в

нужда, но случаят вече не беше такъв. Той не забеляза пропуска ми.

- И после ги напусна и дойде в Новосибир?

- Да. Дойдох с онези дампири, с които ловувах... онези други необещали. Аз почти не

ловувах, въпреки всичко. Семейството ти искаше да остана. И аз си помислих да го

направя.

Дмитрий вдигна пръстенът към светлината, лицето му беше замислено. Той въздъхна.

- Вероятно трябваше да го направиш.

- Те са добри хора.

- Така е, - каза той меко. - Може би щеше да си щастлива там.

Протягайки се, той остави пръстена обратно на масата и тогава се обърна към мен,

събирайки устните ни. Това беше най-меката, най-сладката целувка, която ми беше давал

като стригой и вече доста големият ми шок се увеличи. Нежността беше краткотрайна и

няколко секунди по-късно целуването ни се върна към това, което обикновено беше -

силно и жадно. Имах чувството, че иска нещо повече от целувките ми, въпреки че се беше

хранил скоро. Оставяйки настрана объркването си от това колко... нормален и мил

изглеждаше той, докато говорехме за семейството му, се опитвах да реша как щях да

избягвам ухапванията без да предизвиквам подозрение. Тялото ми все още беше слабо и го

искаше, но в главата ми се чувствах все повече като себе си, както не се бях чувствала от

години.

Дмитрий се отдръпна и аз изстрелях първото нещо, което ми дойде на ума, преди той да

успее да направи каквото и да било друго.

- Как е?

- Кое как е?

- Целуването.

Той се намръщи. Точка за мен. За момент обърках немъртво същество на нощта. Сидни

щеше да е горда.

- Какво имаш предвид?

- Ти каза, че да си пробуден усилва всички усещания. Целуването различно ли е тогава?

- Аа. - Разбиране озари чертите му. - Различно е, по един начин. Усещането ми за миризми

е по-силно отколкото беше, така че твоят аромат е много по-силен... потта ти, шампоанът в

косата ти... надвишава това, което можеш да си представиш. Опияняващо. И разбира се,

по-острите вкус и докосване го правят по-добре. - Той се наведе и ме целуна отново и

нещо от описанието му накара вътрешностите ми да се свият – по добър начин. Това не

трябваше да се случва. Надявах се да разсея него, не себе си.

- Когато бяхме навън онази вечер, цветята бяха наистина силни. Ако за мен са силни,

поразителни ли са за теб? В смисъл, става ли миризмата прекалено силна?

И така се започна. Бомбардирах го с колкото можех повече въпроси, разпитвайки за всички

аспекти от живота на стригоите. Исках да знам как е, как се чувстваше той... питах за

всичко с любопитство и ентусиазъм, хапех устните си и гледах замислено на правилнте