i 6bbe1fb40ba7fe1e

видяла мъката в очите му. Мисля, че си тръгна, защото знаеше, че ако остане няма да може

да вземе това решение по-късно, решение, което болеше, но беше правилно. Лиса тръгна

след него, когато някаква ръка неочаквано я дръпна. Обърна се и видя Ейдриън и Ейвъри

да стоят там. От погледите им разбра, че са чули всичко.

- Остави го, - каза Ейдриън дрезгаво. Той я беше хванал. Пусна я и прокара пръстите си

през тези на Ейвъри. - Да тръгнеш след него сега само ще влоши нещата. Дай му

пространство.

- Не може да го направи, - каза Лиса. - Не може да ми го причини.

- Разстроен е, - каза Ейвъри, безпокойството й беше огледално отражение на това на

Ейдриън. - Той не мисли трезво. Изчакай го да се успокои и сам ще се върне.

Лиса погледа известно време след отдалечаващата се фигура на Кристиан, сърцето й се

късаше.

- Не знам. Не знам дали ще го направи. О, Боже. Не мога да го загубя.

Моето сърце се късаше. Толкова силно исках да отида при нея, да я успокоя и да бъда до

нея. Чувстваше се толкова сама и аз се почувствах ужасно, защото я напуснах. Нещо я

беше бутнало в тази нанадолна спирала и аз трябваше да бъда там, за да й помогна да

излезе. Това правеха най-добрите приятелки. Трябваше да бъда там. Лиса се обърна и

погледна към Ейвъри.

- Толкова съм объркана... не знам какво да правя.

Ейвъри срещна погледа й, но когато го направи... се случи най-странното нещо. Ейвъри не

гледаше нея. Гледаше мен.

О, Боже. Не пак ти, гласът прозвуча в главата ми и щрак! Бях извън Лиса.

Ето го, умственият сблъсък, четката на ума ми и топлите и студените вълни. Зяпах в стаята

си, шокирана от това колко рязък беше прехода. Сега научих нещо. Преди знаех, че Лиса

не беше тази, която ме беше изблъскала преди или сега. Лиса беше прекалено объркана и

смутена. Гласът? Също не беше нейният.

И тогава, най-накрая си спомних къде бях усещала това гъделичкащо докосване в главата

си. Оксана. Беше същото усещане, което бях преживяла, когато тя беше достигнала ума

ми, опитвайки се да усети настроенията и напрежението ми. Действие, което и двамата с

Марк приеха за нападателно и грешно, освен ако не си свързан с някого.

Внимателно обмислих отново това, което току-що се беше случило с Лиса. Още веднъж си

спомних последните моменти. Синьо-сиви очи гледаха мен – мен, не Лиса. Лиса не ме

беше изкарала от главата си.

Ейвъри го беше направила.

Глава 24

Ейвъри владееше Духа.

- По дяволите.

Седнах обратно на леглото си и ми се зави свят. Никога не бях предполагала. По дяволите, никой не беше предполагал. Ейвъри се бе престорила доста добре, че владее въздуха.

Всеки морой имаше доста нисък контрол над всеки елемент. Тя просто бе направила

достатъчно с въздуха, че да изглежда като че е специализирала именно него. Никой не го

бе поставил под въпрос, защото, честно казано, кой изобщо би очаквал наоколо да има още

един владеещ Духа? И тъй като тя не беше от училище, нямаше нужда да бъде тествана

или да показва способностите си. Никой не очакваше това от нея.

Колкото повече мислех за това, толкова повече дребни знаци се появяваха. Обаятелната й

личност, начинът, по който успяваше да убеди хората във всичко. Колко ли от отношенията

й бяха породени от контрола на Духа? И беше ли възможно... беше ли възможно

привличането от страна на Ейдриън да е било резултат от внушението й? Нямах причина

да се радвам от това, но... е, все пак беше така.

И да се върна на въпроса, какво искаше Ейвъри от Лиса? Ейвъри внушаваше на Ейдриън

да я харесва, което не беше съвсем на място. Той изглеждаше добре и беше от доста важна

фамилия. Беше най-големият племенник на кралицата и макар че членовете на фамилиите

на сегашните владетели не можеха да наследят трона пряко след това, той би имал доста

добро бъдеше, което би му осигурило положение в най-висшите кръгове на обществото.

Но Лиса? Каква беше играта на Ейвъри относно нея? Какво можеше да спечели?

Поведението на Лиса сега придобиваше смисъл – нехарактерните за нея партита,

странните настроения, ревността, караниците с Кристиан... Ейвъри притискаше Лиса към

ръба, като я караше да прави ужасни избори. Тя й влияеше с някакъв вид внушение, така

че да изкара Лиса от контрол, да я отдалечи и да застраши живота й. Защо? Какво искаше

Ейвъри?

Нямаше значение. Това “защо” не беше важно. Важно беше как, как аз щях да се измъкна

оттук и да се върна при най-добрата си приятелка.

Погледнах се – деликатна копринена рокля. Изведнъж я намразих. Това беше белег на

тази, която бях – слаба и безполезна. Ядосано я свалих и отворих гардероба. Бяха махнали

всичките ми дънки и тениски, но поне бях успяла да запазя суичъра си. Облякох зелената

рокля за пуловери, тъй като беше най-здравото нещо, което имах, и се почувствах малко

по-нормална. Навлякох суичъра отгоре й. Не ме караше да се чувствам като освирепял

войн, но наистина се чувствах малко по-способна. Достатъчно облечена за действие се

върнах в дневната и започнах да крача наоколо, което обикновено ми помагаше да мисля

по-добре – не че имах някаква причина да вярвам, че ще ми хрумне някоя нова идея.