i 6bbe1fb40ba7fe1e

лоши помисли за нея. Лиса се изправи.

- Сега се връщам, - каза тя на Ейвъри. - Ще говоря с нея.

Джил очевидно бе изненадана, когато Лиса седна до нея. По-младото момиче сложи

книгоразделител в това, което четеше и каквото и да чувстваше, усмивката й към Лиса

беше искрена.

- Здравей.

- Здравей, - каза Лиса. Не беше изпила достатъчно мимози все още и още контролираше

Духа достатъчно, за да види аурата на Джил. Беше в синьо, осеяно с лилаво и по-тъмно

синьо. Хубави, силни цветове. - Виж, искам да се извиня за това, което стана миналата

нощ... това, което казах...

- О, - каза Джил зачервена. - Всичко е наред, наистина. В смисъл, нещата бяха малко

откачени и знам, че не мислеше правилно. Поне аз не мисля, че беше така. Наистина не

знам. Никога досега не съм пила, така че не мога да кажа.

Нервността на Джил сякаш винаги я караше да се клатушка между несвързаното говорене

и мълчанието.

- Да, ами, трябваше да мисля правилно преди да се забъркам в тази ситуация. И наистина

съжалявам за това, което стана с Рийд. - Лиса понижи глас. - Нямам представа какво се

случи там..., но не беше правилно това, което той направи и ти каза.

И двете момичета откриха, че го изучават. Беше се задълбочил в една книга, но изведнъж

сякаш можеше да усети, че го гледат, погледът му се отправи към Джил и Лиса. Той ги

погледна свирепо и те веднага отклониха поглед.

- Това определено не беше по твоя вина, - рече Джил. - И както знаеш, Ейдриън беше там и

въобще... Така че всичко се разви добре.

Лиса се постара да задържи лицето си открито. Ейдриън седеше така, че не можеха да го

видят, но ако не беше така, Лиса имаше чувството, че Джил щеше да го гледа замечтано.

Ейдриън се справяше добре с втренченото гледане на Ейвъри напоследък и Лиса виждаше,

че Джил никога няма да спре да играе ролята на малка сестра за него. Сега изглеждаше

ясно, че Джил малко си пада по него. Беше сладко и въпреки че знаеше, че е глупаво от

нейна страна, тя не можеше да не чувства облекчение от това, че обектът на привързаност

на Джил е Ейдриън, а не Кристиан.

- Ами, надявам се на по-добри избори, - каза Лиса. - И се надявам никой да не мисли

твърде лошо за мен.

- Аз няма, - каза Джил. - И съм сигурна, че и Кристиан няма да го направи.

Лиса се намръщи, объркана за момент.

- Ами... няма смисъл да го стресираме прекалено. Беше моя глупава грешка; аз ще се

справя.

Сега Джил се намръщи. Тя се поколеба преди да заговори, старата й нервност се завърна.

- Но ти трябва да го направиш. Трябва да му кажеш истината, нали?

- Не е толкова важно, - каза Лиса, изненадана от това каква отбранителна позиция зае

изведнъж. Онзи непредсказуем гняв започна да се надига.

- Но... вие имате сериозна връзка... Трябва винаги да бъдете честни, нали така? Имам

предвид, не можеш да го лъжеш.

Лиса завъртя очи.

- Джил, досега не си имала сериозна връзка, нали? Всъщност, въобще ходила ли си на

среща? Не го лъжа. Просто не му казвам неща, заради които ще откачи без причина. Не е

същото.

- Същото е, - започна да спори Джил. Можех да видя колко неприятно й е да отговаря на

Лиса, но се възхищавах на смелостта й. - Той има право да знае.

Лиса въздъхна раздразнено и се изправи.

- Забрави. Мислех, че можем да проведем разговор като възрастни, но очевидно не можем.

- Смразяващият начин, по който погледна Джил, накара момичето да потрепери.

Обратно в Академията, вина започна да тормози Лиса. Кристиан много се зарадва на

завръщането й, обсипвайки я с целувки и прегръдки. Тя твърдо реши, че Джил е прекалила

с реакцията си и все пак всеки път, когато погледнеше към Кристиан тя си спомняше

целувката с Ейрън. Беше ли толкова лошо, колкото го изкарваше Джил? Беше нещо

обикновено и то под влиянието на алкохола. Лиса знаеше, че ако каже на Кристиан той ще

се разстрои и мразеше да мисли за това. Eйвъри, докато слушаше как Лиса обмисля

нещата, се съгласи, че няма нужда да се тревожи за това. Сега, като я гледах през очите на

Лиса, останах с впечатлението, че Ейвъри беше по-разтревожена за това каква би била

емоционалната реакция на Лиса, ако тя и Кристиан скъсаха. Моралът сякаш нямаше място

тук; Ейвъри искаше да защити Лиса.

Изглеждаше, че всичко ще отмине... поне до по-късно през деня, когато Лиса и Кристиан

тръгнаха за вечеря. Лицето му беше като буреносен облак, когато се приближи до Лиса в

предверието на спалните, светло сините му очи изглеждаха сякаш могат да хвърлят

мълнии.

- Кога щеше да ми кажеш? - попита той. Гласът му беше силен и няколко случайно

минаващи хора се обърнаха изненадани.

Лиса го издърпа до ъгъла, като понижи гласа си.

- За какво говориш?

- Знаеш за какво говоря. За теб, използваща почивката през уикенда, за да се сваляш с

други момчета.

Тя се взираше в него няколко дълги секунди. Тогава истината я удари в лицето. - Джил ти е

казала!

- Да. Трябваше да го изкопча от нея. Дойде за упражнение с мен и беше на ръба на

сълзите.

Нехарактерен гняв изведнъж забушува в Лиса.

- Тя няма право!

- Ти нямаш право. Наистина ли мислеше, че можеш да направиш нещо такова... без дори

да ми кажеш?

- Кристиан, беше просто глупава пиянска целувка, за Бога. Шега, защото ме спаси от