i 6bbe1fb40ba7fe1e

- Лиса, малко сме разтревожени за теб. При нормални обстоятелства щеше да си

отстранена. Всъщност аз възпрепятствах това. Продължавам да чувствам, че се случва

нещо, което не ми казваш. Някакъв друг проблем.

Лиса отстранена? Отново се опитах да разбера ситуацията и успях. Миналата нощ Лиса и

други били хванати да нахлуват в библиотеката и да правят импровизирано парти,

включващо алкохол и унищожаване на част от собствеността. Боже мили. Най-добрата ми

приятелка трябваше да се присъедини към АА.

Ръцете на Лиса бяха скръстени, изражението й почти войнствено.

- Няма проблем. Просто се опитвахме да се забавляваме. Съжалявам за щетите. Ако искате

да ме отстраните, давайте.

Диърдри поклати глава.

– Не това е решението ми. Тук съм заради работата си. Зная, че страдаше от депресия и

други проблеми заради, ъъ, магията ти. Но това прилича повече на някакво неподчинение.

- Неподчинение? О, беше повече от това. От скарването им Лиса не беше успяла да намери

Кристиан и това я убиваше. Не можеше да се справи с бездействието. Всичко, за което

мислеше, беше той – или аз. Да купонясва и да рискува бяха единствените неща, които

можеха да я разсеят от нас.

- Учениците правят такива неща през цялото време, - оспори Лиса. - Защо за мен е толкова

голям проблем?

- Ами, защото се поставяш в опасност. След библиотеката за малко да нахлуеш и в

басейна. Да плуваш, докато си пияна, определено е причина за безпокойство.

- Никой не се удави. Дори и ако някой беше започнал, сигурна съм, че някой от нас щеше

да успее да го извади.

- Това е просто известие, като се имат предвид и някои от самоунищожителните неща,

които си правила, като рязането...

Продължи така през следващия час и Лиса свърши толкова добра работа в избягването на

въпросите на Диърдри, колкото вършех и аз. Когато часът приключи, Диърдри каза, че

няма да препоръча дисциплинарни действия. Искаше Лиса да се върне за още

консултации. Лиса би предпочела наказание, или да чисти дъските.

Докато крачеше бясно през училището видя Кристиан, който отиваше в обратната посока.

Надежда освети чернотата на ума й като слънце.

- Кристиан! - извика тя, като тичаше към него.

Той спря, поглеждайки я предпазливо.

- Какво искаш?

- Какво искаш да кажеш с това какво искам? - Искаше да се хвърли в прегръдките му и той

да й каже, че всичко ще бъде наред. Беше разстроена, объркана и изпълнена с тъмнина..., но имаше една уязвима част от нея, която се нуждаеше от него. - Не можех да те намеря.

- Бях... - Лицето му потъмня. - Не знам. Мислех. Освен това, от това, което чувам, не ти е

било много скучно. - Нищо чудно, че всички знаеха за снощното фиаско. Такъв тип неща

се разпространяваха като пожар, благодарение на фабриката за клюки на Академията.

- Не беше нищо, - каза тя. Начинът, по който я погледна, накара сърцето й да я заболи.

- Ето това е, - рече той. - Напоследък всичко е нищо. Всички тези партита. Да се натискаш

с други момчета. Да лъжеш.

- Не съм лъгала! - възкликна тя. - И кога ще преодолееш Ейрън?

- Не ми казваш истината. Същото е. - Беше ехо на на мнението на Джил. Лиса я познаваше

слабо и наистина започваше да я мрази.

- Просто не мога да се справя с това. Не мога да бъда част от теб, завръщаща се към дните

на кралско момиче, вършещо луди неща с другите си кралски приятели. - Ето това е. Ако

Лиса беше доразвила чувствата си повече, колкото много вината и депресията й я

изяждаха отвътре и я караха да излиза от контрол... ами, мисля, че Кристиан щеше да бъде

там за нея веднага. Въпреки циничният си външен вид той имаше добро сърце – и по-

голямата част от него принадлежеше на Лиса. Или вече не принадлежеше. Сега всичко,

което виждаше бе глупавата, повърхностна Лиса, която се завръщаше към начин на живот, който той презираше.

- Не съм! - възкликна тя. - Аз просто... не знам. Просто се чувствам добре, когато се

отпусна.

- Не мога да го направя, - каза той. - Не мога да бъда с теб, ако това е животът ти сега.

Очите й се разтвориха широко

- Късаш ли с мен?

- Аз... не знам. Да, предполагам. - Лиса беше толкова обзета от шока и ужаса, че не успя да

види Кристиан по начина, по който аз го видях, не успя да види агонията в очите му. Да

направи това го унищожаваше. И той се нараняваше и всичко, което виждаше бе как

момичето, което обича се променя и се превръща в някого, с когото той не можеше да

бъде. - Нещата не са такива, каквито бяха.

- Не можеш да го направиш, - изплака тя. Не видя болката му. Видя го като жесток и

нечестен. - Трябва да говорим за това, да го разрешим...

- Времето за говорене мина, - каза той. - Трябваше да си готова да говориш по-рано, не

сега, не и когато не става по твоя начин.

Лиса не знаеше дали иска да плаче или да вика. Знаеше само, че не може да загуби

Кристиан – не и след като загуби и мен. Ако загубеше и двама ни, нямаше за какво да

живее.

- Моля те, не го прави, - умоляваше тя. - Мога да се променя.

- Съжалявам, - отсече той. - Просто не виждам доказателство за това.

Той се обърна и си тръгна. За нея напускането му беше студено и сурово. Но все пак, бях