Духless

Дъртият пръдльо започна да обмисля получената информация. Взе да бърчи съсредоточено чело и дори остави книгата си. В това време аз отворих малката бутилчица коняк „Московски“ с отвратителната миризма на каменарка, която ми се полагаше като пътник в спалния вагон. Отворих я и отпих една голяма глътка от гърлото й. Спътникът ми продължаваше да ме обстрелва с идиотските си въпроси защо пътувам, по работа ли отивам или просто така и кога ще се върна. Огледах го и стигнах до извода, че преди петнадесет години този мръсник е седял и е събирал слухове и клюки за колегите си, драскал е анонимни писма и доноси за колеги и съседи, че слушат „Гласът на Америка“, че имат вкъщи видеомагнетофони и че правят орален секс с любовниците си. Разговорът плавно преминава към времената на неговата младост. И той започна разказ за студентското си пътуване до Олгино край Питер, за огньовете, за китарите, за водката, за комсомолките и „абе, нали разбирате“. Опитвах се да хипнотизирам приказливия турист, повтаряйки си наум нещо като мантра: „Млъкни, изрод такъв, млъкни, изрод такъв, млъкни, изрод такъв“.

Любителите на туристически удоволствия и разните бардове предизвикваха нечовешката ми омраза още от дете. Според мен, в това имаше нещо уродливо и извратено. Във всички тези палатки, груби пуловери (разбира се, не „Paul&Shark“), мъже с бради тип „Хемингуей“ и дебелогъзи женоря с шушлякови якета, които съпровождаха мъжете туристи. В цялата тази гнусна идиотщина, когато няколко души седяха прегърнати край огъня, някакъв малоумник дрънкаше на китара и грачеше със скапания си пресипнал глас като Володя Висоцки, а останалите трепереха от студ, поклащаха се в такт и виеха нещо от сорта на „Ах, Арбат, мой Арбат“ или „плллллатното, плллллатното, плллллатното“ и т.н. За секс под течащото платно дори и дума не можеше да става. Но въпреки това все още се намираха редки тъпанари, готови да тръгнат „на поход“ след първия зов. Дори ако мястото за този поход беше близкото дере.

Любителят на Олгина и комсомолките седна. Отметна одеялото и започна да си маже сандвич с червен хайвер, нареждайки: „А сега ще хапнем хайверче, ще хапнем. Много добре“. Както се досещате, хайверът беше отвратителен, сух и с най-ниското качество. Отношението на Министерството на транспорта към пътниците от спалните вагони беше очевидно, щом ги хранеха с такива лайна. (Макар да допусках, че Министерството на транспорта беше отпуснало пари за хубав хайвер, а просто местните доставчици бяха купили най-лошия на най-добрата цена и бяха цунали разликата). И сега тази безсънна гадина си мажеше сандвич с него. И най-неочаквано ми изтърси следното:

— Вашето спортно костюмче ми припомни още нещо. Раздаваха ни точно такива в строителния отряд, на БАМ.

Разбрахте ли сега? Въпреки че бях много пиян, аз си седях тук като истинско олицетворение на модата с червен анцуг „Адидас“ от серията „Vintage“ а-ла „Beastie Boys“ от 80-те години и с червени маратонки „Fila for Ferrari“ и дори донякъде се кефех на вътрешния дисонанс между днешната мода на този тип тоалет и спомена за идентичния външен вид на бандитите от началото на 90-те години. Т.е., чувствах се като някакъв изнудвач, който събира пари от лавките край „Текстилници“ и баровец от „Ибиса“, а този мърльо ми говореше за някакъв си строителен отряд. Ако това ставаше през тридесетте години, просто щях да го убия, а пред извънредния съд да кажа, че той е враг на народа, че е пътувал за Питер, за да убие другаря Киров и че ми е пречел да спя. Въздъхнах, промърморих, че отивам в тоалетната, взех една цигара и отидох на закритата платформа.

Там духаше и смърдеше отвратително на някаква смесица от цигарен дим, храчки и урина. Ако се съдеше по концентрацията на миризмата, закритата платформа наистина не беше мита още от времената на цар Николай. Запалих цигарата и се загледах в преминаващите покрай прозореца редки дървета, постройки и пустеещи поля помежду им. Заедно с тях през ума ми преминаха и стиховете на Саша Блок: „О, Русийо моя! Жено моя!“ Макар че, ако ставаше дума за царящата наоколо тъма и селцата с килнати къщурки, би било по-правилно да си помисля: „за някои и магарицата е жена“. Алкохолът започна полека-лека да ме пуска и ме налегнаха умора и мисли за предстоящата ми среща с дистрибутора. Всички тези финансови сблъсъци, борбата между силите на доброто и разума, местните тарикатлъци, предстоящата подялба на пазара и други такива.