И в крайна сметка всичко това се смеси в едно голямо червено петно и започна постепенно да се стапя, докато не се превърна в сива зърнеста маса като онази, която трепти на екрана на включения телевизор, по който не излъчва нито един канал.
След известно време по клепачите ми започнаха да преминават оранжеви сенки също като онези, които се появяват, когато вдигнеш затворени очи към слънцето.
Може би това беше пламъчето на запалката, а може би слънцето наистина бе започнало да изгрява някъде там, далеч зад гората. Но при всички случаи много ми се щеше да вярвам, че тази светлина никога нямаше да угасне…