Духless

— Това е най-големият ми въпрос. Сигурно или Кондратов е обезумял, или секретарката е объркала нещо, но в събота получих указание от секретариата да дойда в понеделник и да получа билетите за Ростов. А, както разбрах, ти — за Питер. Мисля, че гафът е станал заради това, че ние седяхме един до друг и Некьор, който не се е ориентирал много добре, е посочил към нас, Кондратов не се е впуснал да уточнява, а секретариатът се е втурнал да изпълни задачата.

— Ама, че шибана работа — едва успях да промълвя. — Също като вързани кучета са… изобщо не мислят, само лаят. А аз какво да правя сега? Бау-бау, така ли?

— Бау-бау! — засмя се Сергей.

И в този момент до нашата маса се появи Гоша от отдела по маркетинг.

— Здравейте, мъжаги! — Гоша винаги беше жизнерадостен и прям. Той бе един от малкото стари служители на компанията, които бяха успели да оцелеят след всички чистки, без да полагат кой знае какви усилия, и да запазят оптимистичната си нагласа, каквото и да се случи. — Какво става, провалихте годишния план и сега псувате смешните премиални. Така ли, мъжаги?

— Мъжагите са в тайгата и секат дървета — отвърна му мрачно Уваров.

— А теб в Сибир ли те местят, пич? Да не искат да накарат катериците в тайгата да ядат френска царевица?

— Мене направо вече ме обявиха за катерица. Понеже в Сибир има ниска покупателна активност на нашата стока. И сега седя и се уча да лая, та да разпъждам вълците.

— Между другото, като стана дума за кучета. Вие имате ли кучета?

— Не — отговорихме едновременно.

— Все едно, чуй ме. — Този път Гоша се обърна към мен: — Искаш ли куче? Много модерна порода?

— Какво куче? — попитах съсипан, тъй като знаех, че е по-добре да изслушам Гоша, иначе той никога нямаше да си тръгне.

— Кучето е да си ебеш майката, кану корсо, чувал ли си за тази порода?

— Да не е онази, за която всички модни списания писаха, че е „кучето на мафията“?

— Точно така. Едни познати го дават без пари.

— Заеби тая работа. Кой ще го разхожда, аз никога не съм си вкъщи. Между другото, колко струва едно такова куче?

— Хиляда и петстотин. Но го дават без пари.

— Хубаво куче. А защо го дават без пари?

— Ами, разбираш ли… то струва хиляда и петстотин, но вече е изяло разни неща за осем хиляди.

— Хи-хи-хи, а какво яде?

— Ами яде, песът му неден, само маркови неща. Чанти и обувки от „Tod’s“ и „Prada“, изгризало някакъв модерен диван. И на това отгоре не яде обувките на прислужницата, а успява по някакъв начин да докопа чантите на господарката си, които са скрити на най-горните полици на гардеробите. Толкова е подло, че не искат нищо за него.

— Това е някакво шантаво куче.

— Ами да… Нямаш ли някой познат, на когото да го дадат? Защото хората са много свестни, жал ми е за тях.

— В този случай не ти трябват познати, а врагове. Трябва да помисля.

— Ако измислиш нещо, свирни ми, о’кей?

— Добре.

— Е, аз ще вървя. Внимавайте да не задълбавате много с псувните, мъжаги.

Допихме кафето си и аз се опитах да си спомня докъде бяхме стигнали. Върнах лентата на разговора назад, хванах нишката и попита Серьога:

— Серьога, разбрах за какво става дума. Само че ми кажи какво ще правя там? Нищо не вдявам от тая работа. Не ми е ясна целта на посещението.

— Ще ти обясня каква е работата. Навремето с Гулякин се бяхме разбрали, че зная всичките му номера и че само го моля да не проваля нищо и да не се увлича много-много. И през цялото това време между нас имаше сключен своеобразен пакт. А пък сега стана така, че аз, без да искам спипах главния му дистрибутор, но той много ловко замете далаверата, спря платежните му по бюджета за последните месеци на миналата финансова година, хвърли прах в очите на Гаридо и покри нещата. А пък проблемът е в това, че там има двама дистрибутори с еднакви обороти, но единият получава по-голям маркетингов фонд от другия (и аз разбирам защо), а вторият е много недоволен. Иначе момчетата са свестни. И аз усещам, че той просто накисва втория дистрибутор. А освен това се появи нова дистрибуторска фирма, която моментално получи бюджет за развитие съгласно правилата на компанията, но не мога да разбера кои са и какви са, тъй като по време на всичките ми последни пътувания до Питер Гаридо идваше с мен. А, както ти е известно, оборотите не растат. И, доколкото разбирам, вторият дистрибутор вече знае за всички далавери на Гулякин и в един прекрасен миг просто ще ни го начука. Общо взето ситуацията е като с кучето на Гоша. Струва хиляда и петстотин, а нанася вреди за осем хиляди. Само че тоя нанася много по-големи вреди.

— Серьога, схемите ви май че са по-яки отколкото на мошениците, които фалшифицират кредитни карти. А аз с какво мога да ти помогна?