Духless

— Това някакъв тренинг ли е?

— Аха, нещо такова.

След това тя ми даде една камара служебни документи за подпис, аз казах, че трябва да ги прегледам, излязох от кабинета и слязох на долния етаж в кабинета по логистика. Знаех, че останалият персонал рядко ходеше в тези затънтени катакомби и че там имаше диван, на който в пълна тишина и под тихото шумолене на листовете на данъчните декларации щях да поспя поне половин час.

Когато отворих вратата на кабинета, видях, че нашите доблестни логисти Коля и Витя спешно скриват бутилката под масата, крайно изненадани, че някой влиза, и още по-изненадани, че го прави толкова рано.

— Здрасти — каза ми Витя, стана и прикри бюрото си с гръб, — има ли нещо?

— Аха. Момчета, имам страшен махмурлук. Оставете ме да поспя един час на дивана.

— А… — въздъхна той с облекчение, — и ние тук се борим с това. Искаш ли малко?

— Не, не, няма нужда, момчета. Благодаря, но не мога да поема повече. Може ли да легна?

— Лягай. Ако искаш, можем да заключим кабинета от вътрешната страна. Май че няма кой друг да дойде… Шефът е в командировка в Ростов. И французинът е с него.

— Че кога са успели да изчезнат? — поинтересувах се аз.

— Доколкото чух, в петък — каза Коля.

— Тогава, заключете, разбира се. А пък аз ще подремна малко.

Спях на кожения диван като комисарите от гражданската война, които нощували в кабинетите си. Не сънувах нищо и дори редките телефонни обаждания и разговори за някакви фургони и терминали изобщо не ме тревожеха. Изпитвах рядко усещане за уют…

След един час доста посмачкан се качих в кабинета си и заварих там нашия регионален директор Сергей Уваров. Той седеше, пиеше чай, говореше по мобилния си телефон и едновременно с това играеше в „Lines“ на „Palm’e“. Уваров ме погледна със съчувствие и се поинтересува:

— Много ли се натряска вчера?

— Който обича, не брои — махнах с ръка аз. — Мене ли чакаш?

— Аха. Имам една работа за много пари.

— Супер. Даде ли малко на секретарката?

— Още не съм, седя и събирам сили. Знаеш ли, никога не е лесно да се разделяш с парите.

— Тук ли ще говорим, Серьога, или ще идем някъде?

— Искаш ли да идем да обядваме? Долу. В столовата.

— Хайде. Само да изпия един сок.

Слязохме в столовата с асансьора. Отидохме до стойката със салатите, ястията и разни други неща. Аз си взех супа, минерална вода и поисках два доматени сока.

— Доматеният сок свърши — каза ми касиерката, — вземете си сок от грейпфрут.

— Ще ми помогне ли?

— Помага на всички — засмя се тя. Да, значи не само аз преживявах трагедия в понеделник.

Седнахме край масата, започнахме да ядем и да пием сок мълчешком, после си взехме по едно кафе и аз казах на Уваров:

— Хайде, казвай. Какво е станало? Пак ли има заговор? Русия ще се разширява регионално? Имам предвид в бюджетно отношение.

— Нещо такова — кимна той, — днес ли заминаваш за Питер?

— Да, с влака.

— А знаеш ли защо отиваш там?

— Ъ-ъ. Исках да попитам боговете, но те заминали спешно в командировка. Сигурно за да направят Рагнарок11 в Ростов. И сега аз седя и гадая, чак главата ми ще се пръсне — засмях се.

— Ти си тръгна от втората част на събранието — започна отдалеч Серьога, — а, както си спомняш, с теб седяхме един до друг.

— Аха. Дезертирах. Какво, да не би служителите на нашата служба за сигурност да се успели да заснемат бягството ми?

— Не. Можеш да си сигурен, че почти никой не е забелязал това.

— Сигурен съм, разбира се. Вчера моят заместник ми проглуши ушите да ми разказва как съм се нахвърлил на питерския филиал. Чак и на мен ми се прищя да чуя какво съм казал.

— Ами, чуй. Някъде към края директорът на филиала — гражданинът Гулякин, прескочи мен и теб и се обърна към Некьор и Кондратов с молба да обърнат внимание на перспективите на Северозападния регион. Поиска помощ за прокарване на новите продукти, за увеличаване на бройката на служителите и за отпускане на допълнителни бюджети. Много уверено се дървеше. Излезе с някакви хартийки, раздаде ги на всички. Графики, диаграми. Плещеше на френски. Абе, изобщо беше се подготвил добитъкът. След него всички регионални шефове взеха да вдигат врява. И на това място аз се изказах и ги наритах. В стил: в момент, когато компанията в режим на строги икономии на бюджетните средства и намаляване на персонала и т.н., вие — най-гнусните от всички простосмъртни, се опитвате… Общо взето нашльоках им репите. Споменах провала на Северозападния регион миналата есен, проблема с дистрибуторите и други гадории. Завърза се много шибана полемика. След това всичко се укроти и французинът предложи на Кондратов да провери ситуацията в региона със собствени сили. Отговарящите за регионалната политика да направят посещение там, за да проверят нещата и други такива.

— Много хубаво. Само че аз какво общо имам с тези отговорни лица?