Духless

Да бе, знаем я ние тази информация, когато наплюскалият се на обяд чиновник набира в търсачката „young virgin sock big monster’s cock“. Или „проститутки по интернет“. И отиде, та се не видя. Знаете ли коя е първата дума, която набира в търсачката човек, влязъл за пръв път в интернет? Е, в никакъв случай не е „борса“ или „покупка на цветя“. Първата дума, началото на началото, отправната точка за всеки новак е думата FUCK. И е ясно, че първата страница, която ще се покаже на тази дума, няма да съдържа текст от сорта на „Fuck! How beautiful is Shakespeare’s book“. В най-добрия случай там ще има страница на порносайт, където Роко Сифреди ще чука Чичолина в ролята на майката-кралица във филма „Четиридесет и шест сантиметровият Хамлет“.

Смятам, че пътят на 75 процента от новите интернет-потребители започва от тази дума. Другите 24,5 процента пишат нещо по-специално. Например: „Къде да си намеря дрога?“ или „Искам да се запозная с мацка без комплекси“. Останалите 0,5 процента може би купуват цветя, акции или нещо от този сорт.

Аз също не бях изключение от правилото. След като обиколих разни сайтове, където „двама съученика от по-горен клас отнемат девствеността на петнадесетгодишната Таня“ или „учителка по химия съблазнява десетокласник“ (който на вид беше на четиридесет години), след като изтеглих най-различна музика и се нагледах на гадни картинки, на които политици и звезди от шоубизнеса вършеха страховити неща, ми се прищя да обсъдя цялата тази гадория. Когато си изпратил най-гадните страници на всичките си близки и далечни познати, когато всичките ти познати за десети път ти отговарят едно и също, започваш да търсиш други събеседници. И най-страшното е, че много скоро ги намираш.

И наистина мрежата е пълна с хора, които страдат от липса на общуване или внимание. Хора, които са готови да обсъждат с теб до три часа сутринта проблема на „парниковия ефект“ или да си разменят с теб цинични цитати от творчеството на Сорокин. Заради тези неща интернет е много привлекателно нещо. Освен че е прекрасен терен за общуване, той открива пред човека възможности от друго естество. От онова естество, за което сме чели във фантастичните романи. Възможността да се превъплъщаваш.

И наистина, пълната анонимност дава възможност на просяка да се превърне в олигарх, на изрода — в красавец, на затворения самотен алкохолик — в сърцето на компанията, на мъжа — в жена (случват се и такива неща) и обратното. Зная много случаи, когато студент, който се издържа само със стипендията си в Урал, години наред си пише с някоя московска красавица, като й се представя за могъщ бизнесмен (естествено, неженен). А „двадесет и пет годишната“ красавица съответно се оказва пъпчива ученичка.

Твърдението, че мрежата е наводнена само с хора с психически отклонения е пълна глупост. Да, може би техният процент не е малък. Но в действителност няма никакви „психари от интернет“, „сексуални маниаци от мрежата“ и „извратеняци от киберпространството“. Това не са някакви си митични мутанти. Потребителите на мрежата сме ние с вас. Да, да, ти си този, който пише по ICQ на момичето, с което си се запознал преди пет минути във форума: „Искам да те чукам на мръсната маса“. Твоят колега е този, който се киска гадно и оставя коментара си под грижливо изпратената от някого снимка „Момичето и конят“. Всички автори на ужасяващи рисунки с трупове, с разкъсани хора и с порно с пришълци ходят на работа, срещат се с теб в метрото и седят на съседната маса в кафенето.

В реалния живот те са „водещи мениджъри по продажбите на офис техника“, а в мрежата живеят живота на Бил Ебача и Развратната Альона. И там пишат, рисуват и говорят такива неща, че ако ги чуеш от тях в реалния живот, моментално ще откачиш.

Анонимността разкрепостява до неприличие. Точно тя е онзи катализатор, която позволява да излязат навън всички дяволи, скрити до този момент в тъмните кътчета на съзнанието ти. Ха-ха, ще е много интересно да видим лицето ти, когато на работното си място отидеш при своята тлъста асистентка с крепнайлонови чорапи и видиш как тя трака бързо по клавиатурата, пишейки на своя интернет-принц нещо от сорта на „представи си краката ми в ажурни чорапи на раменете си“.

Това е. А сега си представи, че целият офис за един миг се е препълнил с олигарси, съблазнителни похотливи красавици, революционери и литератори, диджеи и печени гангстери. Яко, нали? Олеле, чии са тези крака на раменете ти?

Всички твои срамежливи и трудолюбиви колеги отведнъж са свалили маските си и са станали такива, каквито са. Или по-точно, такива, каквито искат да бъдат. Кретени, извратеняци, женкари. Недостъпни красавици, фатални жени и развратни курви.