Духless

Мрежата засмуква много бързо. В нея можеш да намериш най-различни познати. От сайта на феновете на „Спартак“ до напълно луди толкинисти, които спорят до прегракване как е най-добре да се направи „магически жезъл“ от обикновен чук. Геймъри, програмисти, хакери, еротомани, гейове, наркомани, графомани, рокери, пънкари, скинхедс, хиперционисти, фашисти, обикновени идиоти, любители на фут-фетишите, домакини, кулинари, автолюбители… Какви ли няма тук. За всеки вкус. Ти само си намери някакво увлечение и веднага ще откриеш съмишленици. Всички те комфортно са се настанили из безбройните чатове, форуми, страници за гост-посетители, домашни страници, сайтове и сайтчета, портали за „междугалактическо общуване“ и „затворени клубове в мрежата на елита“ (има и такава).

Всички, които обичат да говорят за политика, да философстват за съдбата на Русия, всички маргинали от контракултурата, толкинисти, бизнесмени от мрежата, които вдъхновено примамват недалновидните инвеститори да влагат милиони заради някакви митични перспективи на „бързо развиващия се руски нет“ са обединени от едно. Това са комюнити отхвърлените. Общността на хората, изместени от реалния свят заради пълната си професионална непригодност или ненужност. Хора, които взаимно си придават значимост, държейки на повърхността целия този сапунен мехур, наречен руски нет. Едни го правят, за да измъкнат няколко хилядарки от будалата, който не е осведомен за безперспективността им и десетината провалени от тях проекти, пропити в кафене „ОГИ“, изпушени в кухните и изприказвани във форумите и личните дневници.

Други живеят в мрежата, защото нямат къде другаде да живеят. Не в смисъл на жилищна площ. Те са ментални клошари. Не са интересни на никого, в по-голямата си част са мизерни, подтиснати и бездарни хорица. В реалния живот работят като системни администратори, дребни чиновници, ниско поставени служители в рекламни агенции, уебдизайнери, които за десет години тъй и не са създали нито един шедьовър, журналисти-многостанници (по 50 долара на колонка) — изобщо все някакви затормозени синекури, озлобени срещу целия свят, който не им позволява да реализират стремежа си към лидерство. Техният наполеонов комплекс се излива в интернет, където те се правят на идейни вождове, разпръсквайки около себе си „идеологическата прогресивна мътилка“ в цели пасажи. В мегабайтове с кухи манифести, изпълнени с откраднати речеви обороти, гарнирани с цинизми, и заимствани лозунги от сорта на „Консумирай, работи, пукни“, „Големият брат вижда всичко“ и „Аз съм враг на държавата“. Естествено, че покрай тях моментално се сформират кръгове от също такива уебовци, които са готови до дълбока старост да си играят на антикомформизъм и контракултура с единствената цел всеки петък да имат компания на чашка. Хора, които „те разбират“.

С течение на времето това придобива клиничен характер. Смешно е да ги слушаш, как бравурно се величаят един другиго като „главни пиари на руския нет“, „безусловно най-талантливия журналист или литератор в мрежата“ или „най-успешния бизнесмен в интернет“, или (прости ми господи) „идеолог на мрежата“, когато се представят взаимно на хората, които не принадлежат към интернет-обществото. Сякаш тези персонажи с мазни дрехи са донесли със себе си венециански маски и разиграват пред теб карнавал, представяйки се за някой друг. Цялата мрежа наистина е маска за излишни хора. Който няма нужда от маска, няма нужда и от мрежата.

Разбира се, сред тях се срещат разумни, талантливи и наистина оригинални хора. Сблъсквал съм се с много такива в интернет. Но изключението само потвърждава правилото. Когато сравниш броя на малоумниците, психопатите и глупаците с броя на нормалните интересни хора, можеш да се определиш като златотърсач, който е пресял един тон пясък, за да намери едно парченце самородно злато. Всъщност ще се повторя, но всичко това е точно както в реалния живот. Само една от хиляди човешки персони е способна да се съпротивлява срещу вулгарността и уродливостта на околния свят и да остава мислещ човек.

Единствената разлика на мрежата от реалния свят е в това, че тук тълпата се усеща много по-ясно. Ти виждаш как една личност се откроява от общия брой посетители в даден сайт и тамошните обитатели започват един след друг да я ритат с крака, за да я вкарат в стадото. За да не й позволят да се открои. Ако в реалния живот изречената дума се разтваря в атмосферата, то тук написаните букви остават в мрежата. Четеш развитието на диалога, виждаш как в началото един по един, а после като лавина един след друг, копирайки се един другиго, те се нахвърлят върху някого и му запушват устата, докато цялата територия на форума или страниците за гост-посетители не се изпълнят с техните абсолютно сходни изказвания. И всеки различен здравомислещ глас потъва в това море. Това много прилича на случаите, когато тълпата ученици рита с крака новака. Руската мрежа може да се нарече не интернет, а интернат. Интернатът на неудачниците.