Духless

На заглавната страница на този контракултурен (както е прието да го наричат) сайт беше изписан слоганът: „Последната крепост на Духовността в интернет“. Очевидно пичът, който бе създал този интернет-паноптикум, навремето е бил отдаден на търсенето на „руската национална идея“ или просто е решил да се ебава с хората.

Основните посетители бяха заблудени графомани, поети, които мъчително римуваха стиховете си в стил „горичка — водичка“ или „аз съм чернозем — не ме гледай в очите, серсем“, чиновници, които убиваха работното си време, наркомани, откачени националисти, безделници и прочее сган. Понякога сред писанията в този чат се срещаха наистина любопитни текстове — рожби на болната психика на тукашните обитатели, често можеха да се проследят словесни престрелки, демонстриращи гросмайсторско владеене на забранената лексика или разкази за тежкия живот на населението на Русия, подпрени с як селяндурски битов хумор. Изобщо ако в мрежата нямаше такъв сайт, той задължително трябваше да бъде измислен.

Тук от време на време се опитвах да отпусна съзнанието си. Не е тайна, че когато наблюдаваш чуждата депресия, подсилена от тежка алкохолна или наркотична зависимост, катастрофални битови проблеми и пълна липса на перспективи, собственото ти положение в живота, което ти се струва непоносимо, веднага се изпълва със смисъл, значимост и разбиране за факта, че има хора, на които им е по-зле.

Заредих челната страница на този сайт и видях един красиво измайсторен банер с текста: „Купон на Литпром. Читателите и писателите ще се съберат днес в 18.00 в бара «Халбата» на ул. «Курска»“. Следваха няколко мръсни шеги и категоричното „присъствието е задължително“. Кликнах върху банера и влязох в чата, изпълнен със стотици радостни комплименти, оставени от тукашните посетители в предвкусване на скорошната среща с приятелите по чашка. След като прочетох две страници, искрено завидях на тези хора, поддадох се на общата им нагласа и усетих непоколебимо желание да се присъединя към тълпата.

Какво пък, когато съществуванието ти е празно и безсмислено, самата съдба те отнася в лоното на още по-празни и безсмислени компании. След кратък размисъл реших, че перспективата да прекарам вечерта в компанията на алкохолици, които се мислят за литератори и бунтари, е много по-добра от вечерния диалог с чаша уиски в ръка. И след два часа, само след два часа вече се гмурнах в босяшкото братство. Което се крепеше също като земята в представите на древните на три кита или костенурки: бирата, потните пиянски мъжки прегръдки и думата „камарад“…

Моята интимна връзка с интернет започна преди пет години. През това време изминах пътя на плах и непросветен потребител на програмата Outlook Express до заклет юзер на интернет. В началото за мен всяко писмо беше една малка любовна история. Как ли да го напиша по-любезно? Как ли да завърша писмото и т.н. В представите ми всички адресати бяха същите тъпанари като мен, за които да изпратят факс беше проста работа, но да напишат писмо по електронната поща беше същински „подвиг на разузнавача“. С течение на времето се убедих, че деловата етика не важи за електронната поща и че там всички говорят много по-просто, по-бързо и по-кратко. Без дълги предисловия и витиевати любезности.

Казвам всичко това, защото сега се дразнех от всички хора, които изпращаха разни факсове, а пък малоумниците, които казваха: „Ей-сега ще ви дам секретарката си, тя ще ви каже адреса, вие го изпратете, а тя после ще ми го прочете“, направо ме хвърляха в ужас. Личният имейл е нещо лично като мобилния телефон и да го споделяш с тъпата секретарка не е признак на висок статус, а по-скоро доказателство, че човекът живее в каменната ера и всичките ти бъдещи общи работи с него ще ти донесат само неприятности.

И ето, че аз влязох в интернет. В този изумителен вълшебен свят. Свят, който се състои от порнография, мръсотии, политически некоректни граждани и липса на каквато и да било цензура. Свят, създаден за безделие, за губене на време и за удовлетворяване на извратените ти фантазии. Хората влизат в мрежата точно заради тези неща. Затова са ми много смешни изказванията на отделни аутсайдери, които се представят като „създатели на руския интернет“ и „автори на еди-какви си и еди-какви си известни проекти (които отдавна вече са в базата данни)“, за това, че интернет „не е само средство за комуникация, но и прекрасен каталог за покупки от мрежата, за игри на борсата и за бързо търсене на полезна информация“.