Духless

Ти идваш на презентацията на новата колекция чанти „Tod’s“ и виждаш всички тези фурии, които с пламнали очи се щурат като по време на пожар, разблъсквайки продавачите с лакти, и помитат от полиците всичко, което е изложено на тях. А след това през нощта ги срещаш в новия, открит току-що ресторант, който претендира да е на гребена на вълната през този месец. И виждаш всички тези дъвчещи и пиещи манекени с чувство за изпълнен дълг, изписано на лицата им. У теб остава осезаемото усещане, че за тях смисълът на живота е да профукат за един ден всичко, спечелено за храна, аксесоари и дрехи. И те май че са щастливи единствено в краткия миг, когато плащат покупката. През онези няколко минути, когато сменят парите срещу плътски удоволствия. А сега седят и мислят с какво да ангажират утрешния си ден. По какъв друг начин да прогонят скуката. В този момент приличат на нюйоркски бездомници, каквито показваха по телевизията преди, по време на съветската власт. Бездомниците седяха в обществените столови, без да свалят шапките си, ръкавиците си с изрязани пръсти и табелките на гърдите си с надпис: „HOMELESS. WILL WORK FOR FOOD“10.

Като гледах бездуховните лица на нашите московски мумии, направо ми се щеше да окача на гърдите им табелки със слогана: „ДУХLESS. ЩЕ РАБОТЯ ЗА ХРАНА (И ДРЕХИ)“. А отдолу да сложа логото Dolche&Gabbana.

Истинска катастрофа. До каква степен трябва да е деградирало обществото за някакви си стотина години. Ако преди хората са решавали глобалната задача дали са се състояли в този живот, сега техните пра-пра-правнуци решават задачата как да се озоват в еди-кой си клуб и да се състоят тази вечер. Ако в началото на миналия век героят на обществото е бил момчето, застанало до извора на революцията — Паша Корчагин, днес то е сменено от момчето, застанало до входа на нощния клуб — Паша от фейсконтрола. С него правят интервюта, той се надува, говори някакви глупости и дава съвети как да станеш пълен идиот. Той — Паша от фейсконтрола, е истинският властелин на мислите. Защото точно този нощен страж решава дали в крайна сметка ще попаднете в света на мумиите и дали сте се приближили достатъчно до него или не.

Но най-ужасното не е това, че той съществува. А че съществува онази аудитория, която е готова да чете дивотиите му, да ги възприема като ръководство за действие и доброволно да се превръща в мумии.

* * *

И ето, че аз лежах във вече изстиналата вода и си мислех колко много съм се приближил до тази гробница. Всъщност отдавна вече бях с единия крак в нея. Освобождавах все повече и повече време в личния си график, за да го ангажирам с празнотата на всички тези купони, презентации и откривания. Все по-голям брой от всички тези промоутъри, ресторантьори, дизайнери и дилъри се здрависваха с мен. Това ме засмукваше. Вече започвах да се превръщам в сянка. Отначало си мислех, че така модните неща ще ми стоят по-добре. Сега все по-често си мислех, че искам да стана един от тях. И всички тези гробници отнемаха все по-голяма част от живота ми. Че с какво се отличавах от цялото това блато? Или не, не беше така. Какво щеше да ме измъкне от него? Щях ли да остана в този Вавилон или щях да намеря своя собствен град Китеж?

Излязох от ваната, омотах се с кърпата и започнах да мия зъбите си. Не изпитвах чак толкова студ, колкото страх. Някъде в стаята иззвъня мобилният ми телефон. Помъкнах се натам, намерих го във вътрешния джоб на сакото си и отговорих. От другата страна беше един мой познат, чиято физиономия не си спомнях и който ми каза:

— Здрасти? Как беше купонът вчера?

— Нормално — отвърнах му.

— Какво правиш?

— Вкъщи съм си.

— Има ли нещо? Ха-ха-ха.

В този момент метнах мобилния по стената с такава сила, че там май остана вдлъбнатина. Мобилният отскочи на пода под краката ми, дисплеят му изгасна, но той кой знае защо продължаваше да работи.

— Ало, там ли си? — попита абонатът от другия край. — Не те чувам, нещо се изгуби.

Стъпках остатъците от мобилния с крак и той най-после замлъкна.

Замислих се, че наистина съм пропаднал…

Мрежата

Но в такъв случай зная как да ги наричам.

Това са фалшиви ИМС-и.

КАСТА. „Фалшивите ИМС-и“

За мен неделята започна със сърфиране из уебстраниците. Отворих лаптопа си, влязох в интернет и набрах WWW.LITPROM.RU. Екранът на монитора се оцвети в червени и златни тонове като същински микс от СССР, пролетариите от всички страни и несбъднатите имперски претенции. Всичко онова, което още петдесетина години ще се появява в основните кампании на руските идеолози. Всички тези визуални фетиши, с които всеки завършил осми клас малоумен популист, който може що-годе да мели с езика си, само за петнадесетина минути ще омае петдесет бабички или бачкатори, реализирайки и следващата си цел да им събере по сто рубли за бутилка водка и пакет цигари.