Духless

Тъй като по това време бях увлечен от литература като тази на Сорокин, Пелевин, Болмант, Елизаров и други такива, някак много бързо се присъединих към нейните любители в мрежата, но след това се уморих да споря и да чета чужди спорове за това дали Сорокин наистина е лайно или не, дали Пелевин е наркоман или са му разказали какво е ЛСД и се задълбочих, озовавайки се в кръга на хората, които не само обсъждат, но и пишат в подобен стил. А тези пишещи често не бяха по-лоши, а дори и по-добри от посочените по-горе автори.

О, колко интересно и ново беше тогава за мен всичко това. Колко свежо ми звучеше. Спорове за съвременната руска литература, за устройството на обществото, за борбата с транснационалните корпорации, за масовата култура, за пътищата на Нова Русия, за противопоставянето на Запада. Колко интересни и оригинални ми се струваха всички мои нови приятели от мрежата. Някои от тях дори пишеха много талантливо. Във всяка реплика имаше предизвикателство към обществото, във всеки абзац се четеше мъката и болката на преситения от живота човек. Текстовете за хероиновата треска, в сравнение с които Бъроуз звучи като ученик (освен ако не са били копирани от Бъроуз), текстовете, изпълнени с адска безизходица (както се досещате, написани от сополанковци, които смятат за основен сатана на всички времена Антъни Шандор Ла Вея). Ами онези интересни момичета? Докато не видиш лицата им, всяка ти се струва като Блаватска или като новата Цветаева, или като новата Мата Хари, или в краен случай като агресивна сексуална хищница, схрускала десетки самци, която гледа на всеки новопристигнал с презрителна оценяваща гримаса.

В един момент бях обзет от абсолютната илюзия, че това е нещото, което се опитвах да намеря. Ето къде са ИСТИНСКИТЕ, проникнати с духовност хора. Оригинални, мислещи човеци, които всеки миг ще сплотят редиците си и ще пометат от лицето на земята цялата тази маса еснафи, които живеят заради новата колекция на Cavalli, заради новия нощен клуб или заради новата служебна кола и служебния безплатен телефон. Ето къде започва революцията. Тя чака единствено мен — последната, заблудена в света на фалша овца, която старателно е скрила духовното си пламъче в гънките на палтото си от Pal Zelieri. Имах чувството, че само след една крачка ще свлека целия натрупан житейски багаж, ще захвърля в краката им всичките си материални и нематериални ценности и ще вляза гол в пламъците на бунта на проповедниците на контракултурата, за да стана една от неговите клонки.

Признавам, че живях много кратко в плен на тези миражи. Всичко свърши още по време на първата ми среща в реалния живот с онези бунтари от мрежата в бардака „Третият път“. Когато видях цялото това сборище, когато зърнах всички тези изглеждащи ужасно интернетчици, които искаха един от друг пари назаем за една бира, когато погледнах тези грозни момичета, които затрупваха пощата ти с примамливи и високоинтелектуални писма, и всички юноши, играещи на кибер-игри, изгубих последната крепост на духовността в живота си. Когато се срещнах с тях, разбрах, че целите на всички тези революционери са също така примитивни, както на много други представители на социума. Да намерят пари назаем, да открият нови приятели по чашка (отхвърлени хора като тях), да се спасят от недоебаността си и на пияна глава да изчукат някоя пичка, независимо коя е тя, стига да е малко по-симпатична от свиня.

Ето ви моя отговор. Ако видите в интернет интересна общност от хора, които ви поразяват с дълбочината на философията си и с писмовното си майсторство, в никакъв случай не търсете срещи с тях в реалността. Наслаждавайте им се от разстояние, ако не искате нови разочарования.

След като видях всичко това, осъзнах, че, разбира се, в такива хора не живеят нови бъроузовци, чегевари или оруеловци. Всичко беше прекалено плоско и примитивно. Щом разбрах това, започнах да оценявам по друг начин техните текстове и изказвания. И буквално след една седмица стигнах до извода, че всички техни разкази, „трудове“, лозунги и манифести всъщност представляват тюрлюгювеч от компилации на проза и стихове на маргинални литератори от съвременността и на публицисти и политолози от телевизията, само че допълнени с цинизми. А всичките им изказвания не са нищо друго, освен преработени цитати от различни хора, които те представят за свои. От Гьобелс до Солжиницин. В зависимост от това на каква платформа е стъпил ораторът от мрежата. На фашизма или на панславизма.

Интересно е и това, че когато към заплатите на всички тези луискорвалановци добавеха още две стотачки, техният ъндърграунд свършваше точно толкова бързо, колкото е започнал. И като чиновници те ставаха точно толкова усърдни, колкото са били и като застъпници на контракултурата (антиглобалисти, маргинали — подчертайте подходящата дума) само преди два дни. Преди да им увеличат заплатите.