Духless

И е напълно ясно, че за мумията всяка човешка катастрофа, независимо дали става дума за наводнение, земетресение или сблъсък на комети, е нищо в сравнение с възможността всички магазини, списания, салони и клубове изведнъж да изчезнат. За тях това вече щеше да е истински потоп. И никакъв Ной вече нямаше да им помогне. Те нямаше да знаят къде се намират. Светът им щеше да изчезне. Щеше да се разтвори отведнъж като заместителят на захарта, който слагат в чашата със сутрешното си еспресо. Щеше да изчезне системата, в която те бяха плът от плътта й. Щеше да изчезне цялата простота и удобство на пространството, в което нямаше нужда да мислят. В което ти казваха къде да идеш и какво да мислиш.

Това наистина е много просто и удобно. Всяка нощ мъжете-мумии пристигат в заведенията, за да си тръгнат оттам с момичето-мумия, което им е харесало. Всяка нощ момичетата-мумии пристигат в заведението, за да си тръгнат оттам с мъжа-мумия, на който са се харесали. А свързващото звено между тях са парите.

Парите, които той ще изхарчи за дилъра, който му е продал в салона модерна кола, с която той ще пристигне, за да предизвика потресаващ ефект у момичетата-мумии, които са там. И той ще избере една или две-три от тях, за да украси вечерта си.

Парите, които тя ще вземе от него, за да ги изхарчи за друг дилър, който утре ще оправи външния й вид в СПА-центъра или ще й продаде нова модерна чанта.

Но парадоксът се състои в това, че още същата нощ тези пари ще се изнижат и от дилъра, за да се върнат при онези мъже, които ще им предадат разрешителното за откриването на нов автосалон. Или при онези момичета, които ще им предадат своето благоразположение днес.

Системата 3D представлява затворен кръг от парични потоци. Тя прилича на кръговрата на водата в природата. Само че за разлика от кръговрата на водата, която преследва основната си цел — борбата за живот, кръговратът на паричните потоци се бори с депресията.

Депресията е четвъртото „Д“, за което тук не се говори. От което всички се страхуват и от което бягат, тъй като не искат да си признаят нейното съществуване. Тук тя е навсякъде. В чашата с кафе, в чинията с карпачо, в онова момиче със сивкавото лице, в неоновия надпис над бара, в сервитьора, който ходи из залата като на пружини, в онзи мъж, който излиза от тоалетната и разтърква носа си. Тя просто витае във въздуха. Самият въздух е изграден от нея. Тя е основата на всичко.

Мумиите се стараят да я прогонят. Правят всички тези невероятни купони, купуват невероятни дрехи за невероятни пари (които, както се разбира от казаното по-горе, нямат покупателна способност, а имат по-скоро символичен характер), сменят еднаквите си любовници-мумии.

Тук всички толкова са си писнали, че наистина им се ще да избягат, но няма къде. Кръгът на движение е ограничен от зоната на мумиите. С всички тези салони, магазини, клубове и ресторанти, които си приличат. Затрупани с еднакви списания и еднакви посетители. Те дори много биха се радвали да си поговорят с хората, но хората не ги помнят, а онези, които ги помнят, също вече са станали почти мумии.

Това наистина беше затворническа зона. Срокът на присъдата ти в нея не е известен. Никой не те е вкарвал тук насила. Ти сам си избрал своя път. И за теб вече няма връщане назад. Остава ти да чакаш физическата ти обвивка да се изтощи и всичко да свърши. Единственият въпрос, който понякога те измъчва, е: кой е началникът на зоната, който ръководи всичко това? Кой движи процесите и избира героите, на които трябва да подражаваш?

Понякога стигаш до извода, че този началник си самият ти. Макар че би било по-правилно да се отговори по друг начин: тук всеки живее в гробница, която е построил собственоръчно. Всеки си избира сам героите и сам си е началник. А всички гробници и герои са еднакви за всички, защото при мумиите не може да бъде другояче. Мумиите са обединени от общ космос. От обща религия. И нейното име е БЕЗДУХОВНОСТ.

И наистина, тук всички ние сме БЕДНИ ДУХОМ.