Довършителката

Загледах го безмълвно, давайки си сметка, че въпреки всичките си терзания около предстоящия двубой не бях отделила и минута размисъл на това как да го спечеля. Или поне да оцелея.

– Мислех си... – започнах бавно, давайки си време действително да се сетя за нещо.

– Аз също си мислех – рече натъртено Делф. – А и някои познати ми разказаха какво се е случило с бедния Тилт.

Приведох се напред, внезапно заинтригувана.

– Работата е там, Делф, че аз изобщо не забелязах Лейдън-Тош да замахва – толкова бърз беше ударът. Тилт тежеше поне сто килограма, а той го изхвърли извън квадрата като малко коте. Сигурна съм, че беше мъртъв още преди да докосне пръстта. Като поразен от гръм. Нямаше да повярвам, ако не го бях видяла с очите си. – Думите се изляха от мен като бурен поток, отприщвайки страха, насъбран през последните дни.

– Спомни си какво направи ти с Кобъла в Комините – отбеляза Делф. – Не просто го уби, а направо го взриви, въпреки че несъмнено бе много по-едър от Тилт.

– Но тогава носех Дестин.

– Значи ще я носиш и на двубоя с Лейдън-Тош.

– Това ще значи да си послужа с измама.

– Глупости! Да не искаш да кажеш, че Лейдън-Тош е обикновен Уъг? Тук има нещо гнило, Вега Джейн. И ако си сложиш веригата, когато се изправиш срещу него, това няма да е никаква измама, а само ще направи мача по-честен.

Размислих върху думите му и трябваше да призная, че има право. Бях победила всичките си досегашни противници чрез съчетание от късмет, планиране и инстинкт. Но дълбоко в себе си знаех, че нито едно от тях няма да ми помогне срещу Лейдън-Тош. Той бе убил Уъг с един удар – нещо невъзможно, което все пак се бе случило.

– Добре, май съм съгласна с теб – рекох накрая.

Той въздъхна, видимо облекчен от смекчаването на позицията ми.

– Значи сега остава единствено да го атакуваш, преди той да атакува теб.

– Но нали вече ти казах, че изобщо не го видях да замахва с юмрук. Може и да съм убила онзи Кобъл, но далеч не съм толкова бърза, колкото Лейдън-Тош.

– Тогава трябва да измислим начин да го изпревариш. Или да избегнеш първия му удар, за да го довършиш, преди да е успял да опита отново.

– И как точно ще стане това? – попитах скептично.

– Нали затова съм тук, Вега. Все пак съм се бил на доста Дуелуми. Запознат съм с триковете на арената.

– Какво предлагаш?

– Наблюдавах Лейдън-Тош през втория кръг. Тогава не уби никого, но някои неща ми направиха впечатление.

– Като например?

– Той не помръдва при удара на гонга – нито напред, нито назад.

– Вярно е, и при Тилт също не помръдна.

– Оставя те да го приближиш и тогава удря.

– При това изневиделица – изпъшках.

– Къде е веригата?

– Защо?

– Искам да проверя нещо.

Извадих Дестин изпод дъската на пода и я сложих на кръста си. Делф се изправи срещу мен и вдигна юмруци.

– Приготви се – каза и аз го послушах. – Сега ще се опитам да те ударя, без да знаеш кога...

След секунда замахна и аз с лекота го парирах, поклащайки унило глава.

– Това изобщо не може да се сравнява с бързината на Лейдън-Тош.

– Иди сега до стената – усмихна се той.

– Моля?

– Искам да пробвам нещо друго.

Неохотно изпълних желанието му. Той извади от джоба си дълга връв с прикрепено към нея квадратно парче кожа. Постави в кожата объл камък и започна да върти приспособлението, което се оказа прашка, все по-бързо и по-бързо.

– Виждаш ли камъка? – попита.

– Трудно.

– А сега?

– Почти не.

Въжето засвистя, сливайки се в размазан кръг.

– Ами сега?

– Изобщо не го...

Преди да довърша изречението, той вече бе изстрелял камъка право към мен. Миг по-късно погледнах надолу и го видях стиснат в шепата си.

– Как по дяволите стана това? – възкликнах в почуда.

Делф се ухили и посочи Дестин.

– Мисля, че отговорът се крие тук.

– Знаех, че ми позволява да летя и ми дава сили, но...

Сега бе негов ред да ме удиви.

– Според мен, Вега Джейн, тя просто ти дава онова, което ти е нужно, тогава, когато ти е нужно.

Зяпнах го с отворена уста. Това бе поразително. Не толкова че Дестин ме бе спасила от камъка, колкото че Делф я бе разгадал преди мен.

– Наистина ли смяташ така? – попитах обнадеждено.

– Да летиш когато ти потрябва? Да размажеш побеснял Кобъл? Да спреш камък, запратен в лицето ти?

Докоснах Дестин. Бе топла на допир, сякаш току-що леко разгряла. И си спомних думите на Еон, когато ми описваше начина на създаването и. След като му споделих, че с нея мога да летя, той каза, че тя притежава много безценни качества.

– Но това още не е всичко, Вега Джейн.

– Как така? – сбърчих озадачено вежди.

– Добре е, че умееш да избягваш ударите. Но още не е достатъчно, за да победиш Лейдън-Тош. Той е едър, бърз, силен. Трябват ти и други козове.

– Какви?

– Движение. Необходимо е да го изтощиш, да го оставиш да се развихри, да преодолееш защитата му. – Делф направи пауза. – И ако за целта се наложи да полетиш, не се колебай.

Изгледах го втрещено.

– Ти да не си се чалнал? Караш ме да пърхам из въздуха пред очите на всички? На целия проклет Съвет?

– А да не предпочиташ вместо това да се отправиш към Светия парцел? За вечни времена?

Най-много ме дразнеше, че от самото начало на разговора Делф звучеше като по-разумния от двама ни.