Довършителката

– Какво означава „или поне така говорят“?

– Означава, че някой по-мнителен Уъг, като мен да речем, би си помислил, че Раскпорт нарочно е отстранен от надпреварата, за да мога аз да се изправя срещу Лейдън-Тош на финала.

– Това би било твърде подъл ход, ако е вярно.

– Напълно съм съгласна – отвърнах, без да свалям поглед от нея. – А знам, че последните ни няколко срещи завършиха много, много зле.

– Така е. Аз пък знам, че на два пъти си посещавала дома ми в мое отсъствие. Мога ли да се поинтересувам защо?

– Първия път исках да проверя нещо.

– Какво?

– Вкуса ти при избора на огледала.

– И какво установи? – попита тя след кратък размисъл.

– Че от тях получавам кошмари. За Маниаци най-вече.

Отново настъпи мълчание. Личеше си, че Моригон ме оценява в напълно нова светлина и не е сигурна как точно да постъпи.

– А втория път?

– Да пожелая честит рожден ден на Джон. И да му дам подарък.

Тя се усмихна едва.

– Много мило от твоя страна. Особено като се вземат предвид обстоятелствата.

– Той е мой брат, Моригон. Ще си остане такъв, независима какво се случва. И аз го обичам. Безусловно.

Произнесох последното на висок глас, защото подозирах, че Джон е в каретата и подслушва всяка наша дума.

– Не се и съмнявам.

– Колкото до Дуелума, откога се заинтересува толкова от моето благополучие? Сама каза, че трябва да се бия. Е, ще се бия и ще умра, ако се наложи. Но поне ще го направя с чисто сърце и за правилна кауза. А не като овцете, в които са се превърнали повечето Уъгове. Незнаещи кои са, откъде са дошли и какво всъщност представлява Горчилище.

– И какво според теб представлява то, Вега? – прониза ме със смъртоносен поглед тя.

– Поне за мен – нищо повече от един затвор.

– Съжалявам, че смяташ така.

Вирнах глава, оглеждайки я без всякакво притеснение. Сега повече от всякога се чувствах различна. Чувствах се равна на нея. Или дори по-добра.

– Видях те в Светия парцел – казах. – Вярвам, че сълзите ти бяха истински.

– Не си се излъгала. Бях смазана от случилото се. Никой не очакваше такава трагедия.

– Но съм изненадана, че си успяла да побъбриш с Лейдън-Тош и той дори ти е казал, че е наясно с грешката си.

– Така е.

– Значи все пак говори?

Въпросът ми явно я завари неподготвена.

– Да, искам да кажа... общува.

– Но само с теб?

– Няма откъде да знам. Не го виждам толкова често.

– Е, като го видиш следващия път, подхвърли му някоя добра дума за мен, става ли? – рекох небрежно.

Тя ме улови здраво за ръката.

– Не се шегувай с тези неща, Вега. Моля те, недей. Ако не за друго, помисли за брат си. Не би искала той да те загуби, нали?

Хвърлих поглед към каретата, спомняйки си за последната среща с Джон и за нещата, които бях видяла по стените на стаята му.

– Боя се, че вече съм го загубила – отвърнах бавно. – Тъй че, както виждаш, нищо не ми е останало тук. Абсолютно нищо, за което да ме е грижа.

– Разбирам – пусна ръката ми тя и отстъпи назад. – Разбирам много повече, отколкото предполагаш, Вега.

Изпънах рамене и я изгледах отвисоко.

– Беше ми казано, че ако се бия, ще бъда свободна. Е, възнамерявам да се бия докрай. И ако оцелея, възнамерявам да бъда свободна. Наистина свободна – добавих. – После се обърнах и си тръгнах, вярна на старата мъдрост, че из Горчилище е добре никога да не спираш да се движиш.

Оставаха ми още два дни до битката. Може би два дни живот.

QUADRAGINTA NOVEM

НАБЪРЗО СКАЛЪПЕН ПЛАН

Тъкмо се прибрах у дома и вече се канех да се пъхна под завивките, когато се разнесе почукване по вратата. Хари Две излая и взе да драска с нокти по дъските.

– Кой е? – извиках.

– Аз съм, Вега Джейн – разнесе се гласът на Делф.

Посегнах да натисна бравата, но се спрях. Наистина ли имах желание да се разправям с това тъкмо сега?

– Какво искаш? – попитах, усещайки болката, която му причинявам с този въпрос, зададен през два пръста дърво.

– Просто да поговорим.

Въздъхнах, отворих широко и застанах в лице с него.

– Може ли да вляза?

Отстъпих и го пуснах да мине. Той се наведе да погали кучето, което подскачаше и се мъчеше да го близне по брадичката. Затворих вратата и му направих знак да седне на стола край угасналото огнище. Аз самата се настаних на леглото, скръстих ръце в скута си и зачаках.

– Е, говори.

– Как си? – попита неловко той.

– Ами... чакай да видя. Току-що ходих да гледам как заравят един млад Уъг в Светия парцел. Брат ми окончателно се отчужди от мен. След два дни най-вероятно ще загина на Дуелума от ръцете на един убиец. Тъй че да, определено не съм добре.

Той провеси глава и аз веднага се почувствах гузна заради думите си.

– Съжалявам, Делф. Нищо от това не е твоя грижа.

– Напротив, моя грижа е. Как ще допусна току-така да умреш? Мислех, че ме познаваш по-добре, Вега Джейн.

– Аз ще се бия с Лейдън-Тош – отвърнах. – И каквото и да кажеш или направиш, няма да променя решението си.

Той кимна утвърдително, което ме учуди.

– Значи всичко опира до въпроса как да останеш жива.

– Повярвай ми, напълно съм наясно с това.

– И имаш ли вече някаква идея?