Довършителката

– Ако трябва да съм честна, вътрешният ми глас казва по-скоро не.

– Тогава послушай вътрешния си глас.

– Някакви други съвети?

– Щом гонгът удари, ти също не помръдвай. Това ще обърка проклетника. Накарай го той да те нападне. Като го направи, само се пази. Удари го, ако можеш, но лекичко. Остави самочувствието му да се покачи, докато го проучваш.

– Мисля, че то и бездруго е достатъчно високо.

– Помниш ли какво направи с втория Кобъл в Комините?

– Не знаех, че си следил толкова внимателно.

– Следих, и още как. Накара го да се върти като пумпал, докато се обърка съвсем. – Той ме посочи с пръст. – Съветвам те да приложиш същата тактика и с Лейдън-Тош. Ще имаш само един шанс да го довършиш и трябва да вложиш в него всичко, с което разполагаш.

Погледнах надолу към Дестин и за сетен път се почувствах гузна.

– И през ум да не ти минава да се колебаеш – скастри ме Делф. – Пак ти казвам, в цялата работа има нещо гнило. Не виждаш ли, че Лейдън-Тош дори не говори, да оставим настрана, че отдавна е прехвърлил двайсет и четири Сесии. Всъщност съмнявам се дали изобщо е Уъг. Пфу!

– Навярно си прав – отвърнах бавно.

– Разбира се, че съм прав. А до началото на двубоя двамата с теб ще използваме всяка свободна минута за тренировки.

– Наистина ли мислиш, че мога да го победя, Делф?

– Сигурен съм, че ще го победиш, Вега Джейн.

– Благодаря ти – промълвих.

– Ще ми благодариш, след като спечелиш Дуелума.

Където и да се появях през следващите два дни, от всички краища на Горчилище се стичаха Уъгове, за да ми пожелаят късмет, а в някои случаи и да се сбогуват с мен. Под вратата ми се пъхаха късчета пергамент, повечето с мили и насърчителни послания. Впрочем имаше и едно особено злостно, но аз начаса разпознах в него неграмотния почерк на Клетъс Луун и не му обърнах внимание.

В самото навечерие на двубоя ме посети Тансий. Явно не бе дошъл с каретата, защото щях да чуя трополенето и. Просто почука по здрач на скромната ми врата. Разбира се, поканих го да влезе. Хари Две му позволи да го почеше по главата, преди да се свие отново на кравай край огнището. Настаних го на по-удобния от двата си стола и седнах срещу него. Отначало той запази мрачно мълчание, поглаждайки бавно брада с дългите си пръсти. Най-сетне, сякаш взел някакво решение, се приведе към мен, но аз го изпреварих и заговорих първа.

– Ще се бия с Лейдън-Тош. Затова моля ви, не се опитвайте да ме разубеждавате.

– Не съм имал и намерение. Аз също смятам, че трябва да се биеш.

Зяпнах го поразена.

– Учудена си от изказването ми? – попита без нужда той, защото устата ми още висеше отворена.

– Да.

– Много от жителите на Горчилище така и не успяват да отправят взор отвъд утрешния ден, отвъд границите на селото или на собствените си разбирания. А тези граници са наистина тесни, Вега.

– Казахте го много по-красноречиво, отколкото аз бих могла.

– Не подценявай собственото си красноречие.

– Макар да имам пълното намерение да се изправя срещу Лейдън-Тош – казах след кратка пауза, – не успявам да намеря някой, който да е в течение с неговото минало.

– Това е защото повечето Уъгове нямат и представа откъде се е взел.

– Вие също ли?

Тансий се изправи и закрачи из стаята. Беше облечен в обичайната си наметка и изглеждаше достатъчно величествен, но раменете му бяха прегърбени, сякаш носеха бремето на всеки един Уъг в Горчилище.

– Някои казват, че е роден на границата на Мочурището и майка му била ухапана от Фрек точно преди раждането.

– Фрек? Но тяхното ухапване не води ли до лудост?

– Да. И според разказите родилката действително изгубила разсъдъка си и умряла.

– Не се ли знае със сигурност?

– Някои фамилии Уъгове живеят, как да кажа, извън руслото на обичайното ни ежедневие, Вега. Никога не се появяват из селото и ние не ги виждаме. Водят изолирано съществуване. Смята се, че Лейдън-Тош е отгледан от такова семейство. А после е постъпил на работа в Комините.

– Да охранява забранения втори етаж.

– Именно. – Той направи пауза, после ме стрелна с поглед и добави: – Знаеш ли, малко ме учудваш.

– Защо?

– Не питаш защо вторият етаж е забранен.

Мислено се изругах за тази грешка. Не бях попитала, защото чудесно знаех причината. Там имаше безброй неща, способни да те убият.

– Задавала съм много въпроси из селото, но никога не съм получавала задоволителни отговори. Предполагам, че просто съм се уморила да питам.

Той кимна и продължи да се разхожда напред-назад.

– Разбирам, че с Моригон неведнъж сте водили разговори. Доста остри при това.

– Ако тя твърди така, няма да го отрека.

Той седна и постави длани върху едрите си колене.

– Смяташ ли, че е зла?

– Не. Сигурна съм, че е зла. А вие как смятате?

– Историята й е интересна. Безупречно семейство. Добро възпитание. Блестящ успех в Обучението.

– Също така има купища книги. За разлика от повечето Уъгове.

– Напълно вярно.

– И къщата и вероятно е най-красивата в цяло Горчилище.

– Без никакво съмнение.

– А нещата, които умее да прави? Откъде ги е научила?

Той помълча и ми отправи поглед, толкова остър, че ми се стори, че ще ме пореже.

– Искаш да кажеш, нещата, които ти също умееш да правиш?