Дом на пръст и кръв

Ванири от всички Домове изпълваха пространството, повечето пременени в бизнес тоалети или дворянски одежди. Ангели, метаморфи, елфи, вещици… Делегации се редяха като в шпалир от двете страни на червената пътека, водеща към стълбището. Фурия Акстър стоеше сред тълпата, облечена в обичайния си боен кожен костюм. Наемната убийца наблюдаваше всички наоколо. Но нито веднъж не погледна към него.

Стражите го поведоха към ангелската делегация до стълбището, съставена от членове на 45-и легион. Триариите на Сандриел. Полукс стоеше най-отпред с командирска златна броня, кобалтовосиня пелерина и насмешливо изражение.

Присмехулната му усмивка се разшири, когато Хънт зае мястото си близо до него, приклещен между стражите на Сандриел.

Другите и триарии почти не отстъпваха по садизъм на Чука. Хънт никога нямаше да ги забрави: слабата, бледолика, тъмнокоса убийца, позната като Харпията; Цербера с каменното му лице и черни криле; високомерния ангел с очи от лед, наричан Ястреба. Никой от тях не му обърна внимание. А от личен опит знаеше, че това е по-добрият вариант.

Не виждаше Кошутата, последния член на триариите — явно функцията й да изловява бунтовнически шпиони в Пангера беше твърде ценна за астерите, за да позволят на Сандриел да я довлече тук.

От отсрещната страна на червената пътека стояха Исая и 33-ти. Остатъкът от триариите му. Наоми изглеждаше впечатляващо в униформата си, вдигнала високо брадичка и отпуснала дясната си ръка върху дръжката на официалния легионерски меч, чийто предпазител с формата на криле проблясваше под утринната светлина.

Исая плъзна очи към неговите. Хънт се почувства почти гол в черния си боен костюм, зървайки парадната униформа на командира на 33-ти с бронзовия и нагръдник, пагони, наколенници и налакътници… Хънт помнеше колко е тежка. Колко глупаво се чувстваше, обкичен с всички тези лъскавини. Като изложбен кон.

Помощната гвардия на Есенния крал стоеше отляво на ангелите. Броните на елфите бяха по-леки, но също толкова изящни. Срещу тях се бяха наредили метаморфите в тържествена премяна. Амели Рейвънскрофт не смееше да го погледне. По-малки групи ванири се бяха разпръснали из останалата част от залата: мери и демонаки. Човеци не присъстваха. Нито пък представители на смесени раси.

Хънт опита да не се замисля за Брайс. За случилото се в онова фоайе.

Елфическа принцеса. Извънбрачна, но все пак единствената дъщеря на Есенния крал. Колкото и бясна да му беше, че я е лъгал, Брайс също го беше лъгала предостатъчно.

Барабанчици — дявол да го вземе, проклети барабанчици — подхванаха познатия ритъм. След миг се присъединиха и тромпетите. Приповдигнатият омразен химн на Републиката изпълни просторната стъклена зала. Всички изпънаха гърбове, а пред входните врати се заточи цяла автоколона.

Хънт вдиша рязко, когато Джесиба Рога слезе от първата кола, облечена в дълга до средата на бедрото черна рокля, прилепнала по пищните извивки на тялото й. По шията и ушите йпроблясваше древно злато, а зад нея като призрачен вятър се рееше прозирна пелерина. Дори на смайващо високите си токчета се движеше със свръхестествената грация на всички от Дома на пламъци и сенки.

Сигурно тя беше казала на Брайс как да продаде душата си на владетеля на Спящия град.

Русата магьосница вървеше, приковала сиви очи към трите знамена над стълбището: това на Валбара отляво; герба на Лунатион с лък с формата на полумесец и стрела; а в средата — емблемата с буквите SPQM и двете извити в дъги редици със звезди — флага на Републиката.

След магьосницата с отекващи стъпки влязоха вещиците. Млада вещица с тъмна кожа и свободна лазурносиня роба закрачи гордо по пътеката. Косата й, сплетена в дълга черна плитка, сияеше като изпредена от нощно небе.

Кралица Хипаксия. Едва от три месеца носеше короната с плетеница от златни и червени диви къпини на майка си и макар че лицето й беше младо и красиво, тъмните й очи издаваха изтощение, говорещо красноречиво за скръбта в душата й.

Разправяха, че кралица Хекуба я отгледала надълбоко в северната гора на планината Хелируна, далеч от покварата на Републиката. Хънт очакваше подобна личност да се уплаши от многолюдната тълпа и имперския разкош или поне да ги оглежда в захлас, но тя вървеше с гордо вдигната брадичка и уверена походка. Сякаш се беше явявала на такива събития десетки пъти.

В началото на Върховната среща щяха официално да я провъзгласят за кралица на валбарските вещици. Последната церемониалност, преди да наследи реално трона си. Но…

Хънт видя лицето й, когато го доближи достатъчно.

Познаваше я: медвещицата от клиниката. Тя го поздрави с мимолетен кос поглед.

Дали Рун знаеше с кого се е запознал, от кого е получил информация за синта?

След нея пристигнаха и мерските големци. Тарион, пременен в тъмносив костюм, вървеше с красавица в ефирна тюркоазена рокля. Не Речната кралица — тя рядко напускаше Истрос. Но тъмнокосата мерка можеше да й е дъщеря. Или поне й беше дъщеря, доколкото всички мери приемаха Речната кралица за своя майка.