Дом на пръст и кръв

Благодаря на удивително талантливия Карлос Кеведо за корицата, която съвършено улови духа на книгата, и на Вирджиния Алин за фантастичната карта на града!

Буквално нямаше да успея да напиша книгата без приятелите и семейството си.

Затова от дъното на душата си благодаря на Дж. Р. Уорд за всички съвети, които ми даде в моментите на затруднение, за невероятната добрина и за вдъхновението (и че не възрази, задето и двете имаме Рун!).

На Линет Нони: ти буквално си най-добрата. НАЙ-ДОБРАТА! Прозорливите ти препоръки, великодушието ти, изобщо цялата ти брилянтност — момиче, обичам те от тук до небето.

Джен Кели, не знам какво щях да правя без теб. Ти се превърна в част от семейството ми и се благодаря за теб всеки ден! На Стеф Браун, скъпа приятелка, също толкова голям фен на хокея като мен и винаги способна да ме разсмее — обожавам те!

Благодарности на Джули Ешбау, Ел Кенеди, Алис Фанчианг, Луиз Анг, Лора Ашфорт и Дженифър Арментраут, защото са истински лъчи светлина в живота ми. И както винаги, благодаря ти за всичко, Каси Хоумър! Огромна прегръдка и искрено благодаря на Джилиън Стийн за цялата й помощ. Сърдечна признателност и към безкрайно талантливия Кусай Акуд за убийствения му поглед върху нещата и недостижимите му уебдизайнерски умения. Огромно благодаря на Даниел Дженсън за прочита и безценните коментари!

Безкрайна благодарност на семейството ми (и това по рождение, и това по брак!) за подкрепата и непоклатимата любов. (И на Линда, която предпочита кроасани с шоколад за рождения си ден.)

На гениалните ми, прекрасни и неповторими читатели: не знам как да ви се отблагодаря. Заради вас всяка сутрин ставам да пиша с нетърпение. Винаги ще съм благодарна за всеки от вас.

На Ани, която седя до мен/в краката ми/в скута ми, докато работех по тази книга години наред, и в много отношения послужи като вдъхновение за Сиринкс. Винаги ще те обичам, кутренце.

На Джош: едва ли бих могла да изразя всичките си чувства към теб, дори да разполагах с 800 страници за писане. Ти си моят най-добър приятел, другар по душа и причината да мога да пиша за истинската любов. Ти ми беше опора през последната година, в някои от най-тежките моменти от живота ми, и не мога да опиша с думи колко оценявам подкрепата ти. Най-щастливият ми ден беше, когато те срещнах, и се чувствам истински благословена да те имам за свой съпруг — и прекрасен баща на сина ни.

И накрая, на Таран: ти си най-ярката звезда в небето ми. В трудности, в мрачни времена, винаги си мисля за теб — за усмивката ти, смеха ти, красивото ти лице — и намирам сили да продължа напред. Знам, че няма скоро да прочетеш това, но ти ми даваш цел в живота, мотивация и радост — толкова много радост, че изпълва сърцето ми до пръсване всеки божи ден. Обичам те, обичам те, обичам те и винаги ще съм горда да бъда твоя майка.