Дом на пръст и кръв

— Случаят е приключен — заяви безизразно Брайс. — Край.

Очите на елфическия лорд проблеснаха от рядка проява на гняв.

— Може и да не е.

Рун избърса водата от лицето си.

— Тъй като е възможно Флин да е прав, оставаш с мен.

— Само през шибания ми труп. — Брайс стана. От дрехите й още течеше вода. — Слушай, благодаря, че ме спаси. И благодаря, че съсипа всичко с Хънт. Но знаеш ли какво?

Тя оголи зъби, извади телефона си и го избърса от водата, молейки се защитното заклинание, за което добре се беше охарчила, да си е свършило работата. За щастие, беше. Брайс отвори телефонния номер на Рун и му го показа.

— Ти… — Плъзна палец настрани и го изтри. — Ти си мъртъв за мен.

Можеше да се закълне, че брат й, вечният непукист, изтръпна.

Тя погледна Дек и Флин.

— Благодаря, че ми отървахте задника.

Никой от тях не тръгна след нея. Тя едвам укроти разтрепераното си тяло, колкото да забута скутера си до дома, но някак успя. Качи се до апартамента и разходи Сиринкс.

Жилището й се струваше толкова тихо без Хънт. Не бяха дошли дори да съберат нещата му. Ако бяха, нямаше да намерят шапката с козирка. Защото беше скрита в кутията при Желенце.

Грохнала от умора, Брайс съблече мокрите си дрехи и се погледна в огледалото в банята. Вдигна длан към мястото между гърдите си, където три години бе висял аркезийският амулет.

Червени линии бележеха кожата й вместо раните, направени от кристалоса, но тъй като магията на Деклан продължаваше да действа върху плътта й, до сутринта и те щяха да са изчезнали.

Тя се завъртя да огледа щетата върху татуировката на гърба си. Последният й спомен от Даника. Ако онзи проклет демон я беше съсипал…

Едва не се разплака от облекчение, като я намери невредима. Като видя извивките на онази древна, неразбираема азбука и си припомни, че дори всичко друго да беше отишло по дяволите, поне това й оставаше: думите, които Даника бе настояла да изпишат там с мастило, когато Брайс беше твърде нафиркана, за да възрази. Приятелката й си беше харесала азбуката от някаква книжка в студиото за татуировки, но Брайс определено не я разпознаваше. Нищо чудно татуистът да си я беше измислил, уверявайки ги, че е написал посланието, избрано от Даника.

С любов всичко е възможно.

Думите, бродирани на гърба на якето, захвърлено в краката й. Думите, които Даника бе използвала за улика — за вход в профила й към „Реднър", за откриването на онази флашка.

Глупости. Пълни глупости. Татуировката, якето, загубата на амулета, на Даника, на Конър и глутницата „Дяволи“, на Хънт…

Брайс неуспешно опита да се изтръгне от омагьосания кръг на мислите си, от вихрушката, която ги завърташе отново, и отново, и отново в главата й, докато не се сляха напълно.

73

Последната Върховна среща, на която присъства Хънт, се беше състояла в древен внушителен дворец в Пангера, украсен с емблематичните богатства на империята: копринени гоблени и свещници от чисто злато, бокали, пълни с лъскави скъпоценни камъни, сочни меса, запечени с редки билки.

Тази щеше да се състои в конферентен център.

Пространството от стъкло и метал беше огромно и разположението му приличаше на кутии за обувки, подредени на купчини една върху друга. Централната зала се извисяваше на цели три етажа, а стълбището и асансьорите в дъното и бяха украсени с червените знамена на Републиката. До тях се стигаше по бял килим.

Всяка отделна територия на Мидгард беше домакин на Върховната среща на всеки десет години. Винаги присъстваха главните управници на всички територии, представител на астерите и шепа гостуващи сановници, експерти по конкретните въпроси, които предстоеше да се обсъждат. Тази среща нямаше да е по-различна, с изключение на по-скромния си мащаб: въпреки че Валбара отстъпваше значително по размер на Пангера, Мика организираше по четири Върховни срещи, за всеки от отделните квадранти на владенията си. Тази, посветена на югоизточните райони — с почетно място, отредено на управниците на Лунатион, — беше първата от четирите.

Сградата, разположена в сърцето на пустинята Псамате, на пет часа път с кола от Лунния град — един час полет на ангел с най-висока скорост или само половин час с хеликоптер, — беше снабдена с килии за опасни ванири.

Хънт прекара там последните пет дни, броейки ги по храната, която му носеха: закуска, обяд, вечеря. Поне Сандриел и Полукс не идваха да му се подиграват. Поне можеше да си отдъхне от тях. Беше игнорирал опитите на Чука да го ядоса по време на пътуването. Всъщност нито чуваше, нито чувстваше.

Тази сутрин заедно със закуската му донесоха комплект черни дрехи. Нямаше оръжия, но ясно си личеше, че е униформа. Посланието също беше ясно: предстоеше да го изложат на показ, да участва в унизителен фарс на имперско триумфално шествие, за да покаже Сандриел на света, че пак е станала негова собственица.

Облече се покорно и позволи на стражите и да му сложат оковите от горсиански камък, неутрализиращи силата му.

Последва ги безмълвно до асансьора и през внушителното фоайе, окичено със символите на имперската власт.