Дом на пръст и кръв

— Мамка му! — прошепна Тристан Флин.

Деклан пребледня като мъртвец.

Лицето на Рун се вкамени от ужас.

Не братовчед. Брат. Рун й беше брат. А Брайс…

— Какво би казал баща ти, ако научи, че незаконородената му дъщеря е взела толкова голяма сума назаем от Джесиба Рога? — продължи Сандриел с насмешка, докато Брайс ридаеше неутешимо. — Какъв срам за кралския му род, че си продала живота си на второкласна магьосница.

Умолителните очи на Брайс срещнаха неговите. Кехлибарените очи на Есенния крал.

— Мислеше си, че аз няма да разбера? — попита Сандриел. — Че след малката ти сценка при пристигането ми няма да проуча историята ти? Шпионите ми са най-добрите на света. Откриха неоткриваемото. Включително теста ти за продължителност на живота отпреди дванайсет години и кой е баща ти според резултата. Колкото и щедро да е платил, за да го запази в тайна.

Рун пристъпи напред, или успял да преодолее ветровете на Сандриел, или допуснат през тях. Хвана Брайс под едната мишница и я изправи на крака.

— Тя е член от женски пол на елфическия кралски род и пълноправен гражданин на Републиката. Предявявам правото си да я отведа като моя сестра.

Древни думи. Част от закон, останал непроменен през вековете, колкото и да се бе променила нагласата на народа.

Брайс се завъртя гневно към него.

— Нямаш право да…

— Съгласно елфическите закони, одобрени от астерите — продължи невъзмутимо Рун, — тя е моя собственост. И на баща ми. Не позволявам да отдаде живота си в замяна на свободата на Аталар.

Краката на Хънт едва не се подкосиха от облекчение. Брайс буташе Рун, дращеше го, ръмжеше.

— Не съм твоя собственост.

— Ти си елфка от моята кръв — заяви студено Рун. — Притежание си на двама ни с баща ми, докато не се омъжиш.

Тя погледна към Деклан, към Флин, чиито сериозни изражения явно й дадоха да разбере, че няма да намери подкрепа от тях. Затова изсъска на Рун:

— Никога няма да ти го простя. Никога.

— Приключихме — каза Рун на Сандриел.

Задърпа Брайс със себе си, а приятелите му заеха позиции от двете им страни. Хънт опита да запомни лицето й, макар и сбърчено от отчаяние и ярост.

Рун пак я дръпна и тя му се опъна.

— Хънт — протегна умолително ръка към него. — Ще намеря начин.

Полукс се изсмя. Сандриел просто отегчено им обърна гръб.

Но Брайс продължаваше да се пресяга към него, колкото и да я теглеше Рун към вратите.

Хънт гледаше протегнатите й пръсти. Отчаяната надежда в очите й.

Никой никога не се беше борил за него. Никой не бе държал достатъчно на него.

— Хънт — продължаваше да ридае разтреперано Брайс, протегнала пръсти към него. — Ще намеря начин да те спася.

— Престани — нареди й Рун и я сграбчи през кръста.

Сандриел тръгна към вратите на фоайето и конвоя отпред.

— Трябвало е да й прережеш гърлото при първа възможност, принце — каза архангелката на Рун. — Говоря от личен опит.

Изтерзаните вопли на Брайс още раздираха сърцето на Хънт, когато Полукс го тикна към вратите.

Никога нямаше да спре да се бори за него, да се откаже от надеждата си. Затова докато минаваше покрай нея, колкото и да го заболя, Хънт й нареди безмилостно:

— Не ти дължа нищо, нито пък ти на мен. Не идвай да ме търсиш.

Брайс оформи с устни името му. Сякаш само него виждаше във фоайето. В града. На цялата планета.

И чак когато го качиха в бронирания бус, когато закопчаха веригите му за металните лостове вътре и Полукс седна с презрителна усмивка срещу него, когато шофьорът потегли по петчасовия път към града в сърцето на пустинята Псамате, където след пет дни щеше да се състои Върховната среща, Хънт си позволи да поеме дъх.

Рун гледаше как Полукс качва Аталар в затворническия бус. Как шофьорът запалва двигателя и колата отпътува. Как тълпата в атриума се разпръсва, бележейки края на това шибано бедствие.

Докато Брайс не се изтръгна от хватката му. И той й позволи. Съвършена омраза разкривяваше чертите й, когато повтори:

— Никога няма да ти го простя.

Рун отвърна студено:

— Имаш ли представа какво прави с робите си Сандриел? И че това с нея беше Полукс Антоний, шибаният Чук?

— Да. Хънт ми е разказал всичко.

— Тогава си кръгла идиотка. — Тя тръгна войнствено към него, но Рун кипна насреща й: — Няма да се извинявам, че съм те защитил и от нея, и от теб самата. Разбирам защо го направи, наистина. Хънт ти беше… не знам какво точно ти беше. Но последното, което той би искал...

— Да ти го начукам — процеди задъхано тя.

Рун кимна рязко с брадичка към вратите на фоайето.

— Върви да плачеш някъде другаде. Едва ли ще намериш някого, който да се съгласи с теб.

Ръцете й се свиха в юмруци до тялото. Сякаш се канеше да го удари, да го изподращи, да го разкъса на парчета.

Но тя просто се изплю в краката му и си тръгна. Яхна скутера си и отпраши, без да погледне назад.

Рун си пое дъх. Дори не му се мислеше що за сделка е сключила с магьосницата, за да се сдобие с толкова пари.

Деклан клатеше глава. А Флин… разочарование и болка обземаха лицето му.

— Защо не си ни казал? Брайс ти е сестра? — Той посочи към стъклените врати. — Тя е принцесата на елфите, дявол да го вземе.