Дом на пръст и кръв

— Събрали сте се днес, за да обсъждате въпроси, свързани с региона ви. Имате нашето разрешение.

Те погледнаха едновременно към Хипаксия.

Вещицата дори не трепна под взора на шестимата астери и целия свят:

— Официално те признаваме за наследница на покойната кралица Хекуба Енадор и те провъзгласяваме за кралица на валбарските вещици.

Хипаксия сведе глава в поклон, със сериозно изражение на лице. Това на Джесиба не разкриваше нищо. Нито капчица тъга или гняв заради големите промени в някогашния и Дом. Хънт метна поглед към Рун, който наблюдаваше събитията с гримаса на лицето.

Астерите отново огледаха залата, най-високомерно от всички — Ригелус, Светлата им ръка. Слабото телце на тийнейджъра криеше чудовищна сила. Някой друг от шестимата продължи:

— Започнете. И бъдете благословени от боговете и всички звезди в небосклона.

Множество от гостите сведоха глави в още по-дълбок поклон за благодарност, че астерите им позволяваха да съществуват в тяхно присъствие.

— Надяваме се да обсъдите начини за прекратяване на тази безсмислена война. Губернатор Сандриел може да изкаже ценни наблюдения като свидетел на унищожителната й сила. — Астерите плъзнаха бавни, страховити погледи през залата. И Хънт усети тежестта им, когато казаха: — Присъстват и други, способни да осигурят свидетелски показания.

Очакваха само един вид свидетелски показания: в подкрепа на това, че човеците са неблагодарни и глупави и войната е избухнала по тяхна вина, и трябва да й се сложи край. В никакъв случай не бива да се допуска до тези земи. Нямаше да толерират прояви на солидарност към човешкия бунт, на състрадание към мъките им. Съществуваше само ванирската страна — добрата страна, и никоя друга.

Хънт задържа с очи смъртоносния поглед на Ригелус на централния екран. Сандриел го предупреди с рязък порив на мразовития си вятър да извърне очи. Той не се подчини. И като че ли водачът на астерите се усмихна. Кръвта на Хънт се вледени, не само от вятъра на архангелката, и той сведе очи.

Империята бе изградена така, че да удържи цяла вечност. За повече от петнайсет хиляди години не се беше прекършила. И тази война нямаше да е краят й.

Астерите казаха в един глас:

— До нови срещи.

Всички се усмихнаха леко — Ригелус най-злокобно, все още впил поглед в Хънт. Екраните се изключиха.

Цялата зала, включително двамата губернатори, си отдъхна. Някой повърна, ако се съдеше по звука и вонята, които се разнесоха от далечния ъгъл. Един метаморф леопард изтърча през вратите с ръка върху устата си.

Мика се облегна в стола, вперил поглед в масата пред себе си. Известно време никой не проговори. Сякаш всички имаха нужда да се посъвземат първо. Дори Сандриел.

Накрая Мика изопна гръб, размърда криле и заяви с дълбок, ясен глас:

— Обявявам Валбарската върховна среща за открита. Слава на астерите и техните звезди!

Всички в залата повториха думите, макар и с не особен ентусиазъм. Сякаш си бяха припомнили, че дори в тези земи, през цяло море от Пангера, далеч от калните бойни полета и лъскавия кристален дворец в града на седемте хълма, не можеха да се измъкнат от желязната хватка на астерите.

74

Брайс опитваше да не се замисля много върху факта, че Хънт и целият свят знаеха коя е всъщност. Единствената й утеха беше, че поне пресата още не беше надушила новината.

Не че да си незаконородена принцеса значеше нещо. Не че я описваше като личност. Точно заради шока, който видя по лицето на Хънт, не му беше казала преди това.

Накъса на парчета чека от Джесиба, а с него и вековете дълг към нея.

Вече нямаше значение. Беше загубила Хънт.

Знаеше, че е жив, защото изгледа новинарския репортаж от встъпителното шествие на Върховната среща. Хънт изглеждаше точно както преди всичко да отиде на кино. Още една малка утеха.

Почти не обърна внимание на другите пристигащи: Джесиба, Тарион, баща й, брат й… Не. Очите й останаха залепени на същото място сред тълпата, на сивите криле, пораснали отново.

Жалка. Чувстваше се направо жалка.

Наистина щеше да го направи. Доброволно да се откаже от свободата си в замяна на неговата, макар и да знаеше какво ще й причини Сандриел. И Полукс.

Може би това я правеше идиотка, както каза Рун. Наивна глупачка.

Може би имаше късмет, че си е тръгнала жива от Комициума.

Може би с раните от кристалоса плащаше за провалите си.

През последните няколко дни се впусна да проучва закона, за да провери дали има какво да се направи за Хънт. Нямаше. Беше направила единствените две неща, с които можеше да му спечели свободата: предложи да го откупи и предложи собствената си свобода в замяна на неговата.

Не вярваше на последните му гаднярски думи към нея. Тя щеше да каже същото на негово място. Щеше да се държи възможно най-гнусно, само и само да го спаси.

Седеше пред бюрото в изложбената зала, взирайки се в празния компютърен екран. Градът беше тих през последните два дни. Сякаш вниманието на всички беше приковано към Върховната среща, въпреки че само шепа от лидерите и жителите на Лунния град присъстваха на нея.