Дом на пръст и кръв

Трийсет минути по-късно Брайс вече си беше облякла шортите за спане и лежеше умислено на леглото си, когато на вратата се почука.

— Ти си шибан предател, Аталар — провикна се тя.

Хънт отвори вратата и се облегна на рамката.

— Нищо чудно, че си се пренесла тук, щом с майка ти се карате толкова.

Инстинктът да го удуши с голи ръце беше почти неудържим, но Брайс просто каза:

— Майка ми никога не отстъпва. Явно съм наследила тази й черта. — Тя го изгледа свъсено. — Какво искаш?

Хънт се отблъсна от вратата и тръгна към леглото й. Стаята ставаше все по-тясна с всяка негова стъпка. Все по-задушна. Той спря при долния край на леглото.

— Ще дойда с теб на прегледа.

— Няма да отида.

— Защо?

Тя вдиша рязко. И дълго сдържаните думи изригнаха от устата й.

— Защото като изчезне белегът, като изчезне болката, и Даника ще изчезне. И глутницата „Дяволи“ ще изчезнат. — Тя отметна завивките, разкривайки голите си крака, и вдигна копринените шорти, за да му покаже целия назъбен белег. — Всичко ще остане само някакъв си спомен, сън, който бързо избледнява. Но този белег, и болката… — Очите й пареха. — Няма да го залича. Няма да залича тях.

Хънт седна бавно до нея, сякаш й даваше възможност да възрази. Няколко кичура коса провиснаха над татуировката на челото му. Той огледа белега. И прокара мазолест пръст по него.

Допирът накара кожата й да настръхне.

— Няма да заличиш Даника и глутницата, като си помогнеш.

Брайс поклати глава и понечи да обърне поглед към прозореца, но той хвана с пръсти брадичката й и нежно завъртя лицето й към своето. Тъмните му бездънни очи бяха топли. Разбиращи.

Колко ли хора бяха виждали очите му такива? Него самия такъв?

— Майка ти те обича. И не може — буквално, на биологическо ниво, Брайс — не може да понесе мисълта, че страдаш. — Той пусна брадичката й, но очите му останаха впити в нейните. — И аз не мога.

— Ти почти не ме познаваш.

— Ти си ми приятелка. — Думите увиснаха във въздуха помежду им. Той сведе глава, сякаш се опитваше да скрие изражението по лицето си. — Стига да искаш — поправи се.

В първия момент Брайс можеше само да се взира в него. Смаяна от предложението му. От кротката му уязвимост. Гневът й се разсея.

— О, Аталар. — Плахата надежда по лицето му я съкрушаваше. — Приятели сме още от мига, в който помисли Желенце за вибратор.

Той отметна глава назад и се разсмя, а Брайс се премести назад в леглото. Вдигна възглавниците и включи телевизора.

После потупа мястото до себе си.

Хънт се усмихна с очи, по-светли, отколкото някога ги беше виждала, и седна до нея. Извади телефона си и я снима.

Брайс въздъхна и го загледа. Усмивката й посърна постепенно.

— Майка ми е преживяла много. Знам, че не е лесно да се общува с нея, и ти благодаря, че се държа толкова добре.

— Харесвам майка ти — каза откровено Хънт. — Как са се запознали с баща ти?

Брайс знаеше, че говори за Рандъл.

— Избягала от биологичния ми баща, преди той да разбере, че е бременна. Отишла в един храм на Ктона в Коринт, защото знаела, че жриците ще се грижат за нея и ще я закрилят като свещена носителка на живота, или както там наричали бременните жени. — Брайс изпръхтя. — Родила ме там и съм прекарала първите три години от живота си зад стените на храма. Майка ми им станала перачка, за да заработва прехраната ни. Няма да навлизам в подробности, но биологичният ми баща дочул, че е родила, и изпратил свои хора да я намерят. — Тя стисна зъби. — Казал им, че ако наистина има дете, което несъмнено било негово, трябва да му го заведат. На всяка цена.

Хънт стисна устни.

— Мамка му!

— Наблюдавали всички автогари, но жриците успели да ни измъкнат от града с надеждата, че ще стигнем чак до главното седалище на Дома на пръст и кръв в Хилен, където майка ми можела да потърси убежище. Дори баща ми нямало да посмее да навлезе в тяхна територия. Чакало ни обаче тридневно пътуване, а жриците от Коринт нямало как да ни защитават от елфически воини. Затова ни закарали до храма на Солас в Оя, на пет часа път от техния храм, където да си починем, но и да вземем свещения ни пазител.

— Рандъл. — Хънт се усмихна. После вдигна вежда. — Чакай малко. Рандъл е бил слънчев жрец?

— Не точно. Бил се върнал от фронта преди година, но нещата, които правил и виждал по време на службата си… Повлияли сериозно на психиката му. Не искал да се прибира у дома, защото не можел да погледне семейството си в очите. Затова се посветил в служба на Солас с надеждата да изкупи вината си донякъде. Оставали му две седмици до свещената клетва, когато върховният жрец го помолил да ни придружи до Хилен. Много от жреците са обучени бойци, но Рандъл бил единственият човек, а върховният жрец предположил, че майка ми не би се доверила на ванир. Малко преди да стигнем до Хилен, хората на баща ми ни настигнали. Очаквали да намерят безпомощна истерична жена. — Брайс пак се усмихна. — Само че ги посрещнали легендарен снайперист и майка, готова да премести планини, за да опази дъщеря си.

Хънт изопна гръб.

— Какво станало?