Дом на пръст и кръв

Ембър като че ли опита да надникне над раменете им.

— Кога си чистила за последно, Брайс Аделаида Куинлан?

Брайс се вдърви.

— Преди двайсет минути.

— Виждам прах по масичката за кафе.

— Не, не виждаш.

В очите на Ембър затанцува пакостлив пламък.

— Ати знае ли за Жели?

Хънт се понапрегна. Жели — някое бивше гадже ли беше? Не му беше споменавала за… О. Да. Той се подсмихна.

— С Желенце сме големи приятели.

Брайс измрънка нещо, което Хънт се престори, че не чу.

Ембър се приведе към екрана.

— Добре, Хънт. Щом ти е показала Желенце, значи те харесва. — Брайс, за щастие, не поясни пред родителите си как точно е намерил колекцията й от играчки. Ембър продължи: — Е, разкажи ни нещо за себе си.

— Той е Хънт Аталар — натърти с равен тон Рандъл.

— Знам — отвърна Ембър. — Но съм чувала за него само ужасяващи военни истории. Искам да чуя нещо и за него самия. И да получа откровен отговор защо живее в стаята за гости на дъщеря ми.

И нито дума за убийствата, беше го предупредила Брайс, докато чистеха.

Но Хънт имаше чувството, че Ембър Куинлан надушва лъжите като хрътка, затова реши да позамаже истината:

— Джесиба помага на шефа ми да намери една открадната реликва. А понеже Върховната среща е след две седмици и легионерските квартири са претъпкани с гости, Брайс беше така добра да ми предложи стаята си за гости, за да улесни съвместната ни работа.

— О, да — провлачи Ембър. — Дъщеря ми, която не благоволи да сподели безценните си играчки от „Звездна фантазия“ с нито едно дете от Нидарос, а само им даваше да ги гледат, най-великодушно ти е предложила цяла стая.

Рандъл побутна съпругата си с коляно — безмълвно предупреждение от мъж, свикнал да въдворява мир между две вироглави жени.

Брайс каза:

— Ето защо го посъветвах да пийне нещо, преди да ви набера.

Ембър глътна от кафето си. Рандъл взе един вестник от масата и започна да го прелиства. Съпругата му попита:

— Значи не ни искаш на гости този уикенд заради случая?

Брайс изтръпна.

— Да. Не е добра идея да присъствате.

Погледът на Рандъл се изостри, разкривайки малка част от някогашния воин.

— Опасно ли е?

— Не — излъга Брайс. — Но трябва да сме дискретни.

— А намесването на двама души е точно обратното? — подхвърли сприхаво Ембър.

Брайс въздъхна към тавана.

— Намесването на родителите ми — поправи тя майка си — би подкопало готиния ми имидж на антикварна търговка.

— Асистентка на антикварна търговка — поправи я на свой ред майка й.

— Ембър — предупреди я пак Рандъл.

Брайс стисна устни. Явно бяха водили този разговор и преди. Хънт се чудеше дали Ембър е видяла обидата в очите на дъщеря си.

Именно заради нея той заяви:

— Брайс познава повече хора в този град от мен; има професионален подход към тези неща. Затова е ценен кадър за 33-ти.

Ембър го погледна директно в очите.

— Мика ти е шеф, нали?

Доста скромно описание на отношенията им с Мика.

— Да — отговори Хънт. Рандъл вече го наблюдаваше внимателно. — Най-добрият ми досега.

Ембър вдигна очи към татуировката през челото му.

— Това нищо не значи.

— Мамо, да оставим тази тема, ако обичаш — въздъхна Брайс. — Как върви бизнесът с керамиката?

Ембър отвори уста, но Рандъл пак я сръчка с коляно в безмълвна молба да не дълбае повече.

— Бизнесът — каза стегнато майка й — върви добре.

Брайс знаеше, че у майка й се надига буря.

Хънт се държеше любезно с тях, дори приятелски, видимо съзнавайки, че майка й е решена да разбере защо живее в апартамента й и какво има помежду им. Той попита Рандъл за работата му като съуправител на организация в помощ на човеци, травмирани от военна служба, а майка й — за уличния й щанд с керамични фигурки на пухкави бебета сред зеленчукови лехи.

В един момент майка й и Хънт обсъждаха кои са най-добрите играчи на сънбол този сезон, а Рандъл прелистваше вестника и се обаждаше от време на време.

Историята за неговата майка я беше съкрушила. Затова позволи разговорът да продължи по-дълго от обичайното. Защото беше прав. Разтривайки крака си под масата — беше го натоварила с чистенето, — Брайс отхапа от третия си кроасан и каза на Рандъл:

— Не може да се сравнява с твоите.

— Върни се у дома — отвърна баща й — и ще ти правя всеки ден.

— Да бе, добре — провлачи тя с пълна уста. Още масажираше бедрото си. — Ти не трябваше ли да си готиният родител? Станал си по-досаден и от мама.

— Винаги съм бил по-досаден от майка ти — каза кротко той. — Просто го прикривах по-добре.

Брайс обясни на Хънт:

— Виждаш защо им се налага да ми налетят от засада, ако искат да ми дойдат на гости. Иначе никога не бих ги пуснала у дома.

Хънт просто надникна към скута й — към бедрото й, — преди да попита Ембър:

— Пробвахте ли да я заведете на медвещер заради крака?

Брайс и Ембър застинаха в един и същ момент.

— Какво й е на крака?

Ембър спусна очи към долната част на екрана, сякаш може да види крака на Брайс под обсега на камерата. Рандъл направи същото.

— Нищо — отсече Брайс и изгледа ядосано Хънт. — Просто ангелите са големи клюкари.

— Заради раната отпреди две години — обясни Хънт. — Още я боли. — Той размърда неспокойно криле. — А тя продължава да тича.