Дом на пръст и кръв

— Каквото си представяш. След това родителите ми покрили всичко. — Тя го погледна. — Моля те, не казвай на никого. Просто. Никой така и не потърсил елфите, които не се върнали в Лунния град. Трябва да остане тайна.

— Ще си мълча.

Брайс се усмихна мрачно.

— В Дома на пръст и кръв буквално нарекли майка ми избраница на Ктона, а Рандъл — избраник на Солас, и дрън-дрън, и още един куп религиозни глупости, но накратко казано, Рандъл получил официална заповед да ни закриля, а с такава заповед човек не се ебава. Накрая ни завел в дома си и както се досещаш, не положил клетва пред Солас. — Тя се усмихна топло. — Предложил брак на майка ми до края на годината. И оттогава са отвратително влюбени.

Хънт също се усмихна.

— Радвам се да чуя, че понякога на добрите хора им се случват хубави неща.

— Да. Понякога.

Напрегнато мълчание се спусна помежду им. В леглото й — бяха в нейното легло, а едва сутринта си беше представяла как разтваря краката й върху кухненския плот…

Брайс преглътна сухо.

— След пет минути почва „Голи и зъбати“. Искаш ли да го гледаме?

Хънт й се усмихна бавно, сякаш отлично знаеше защо е преглътнала така, но просто се отпусна назад върху възглавниците, разгърнал криле под себе си. Хищник, готов да чака плячката сама да дойде.

Проклятие.

Той й смигна и пъхна ръка под главата си. Бицепсите му изпъкнаха и очите му проблеснаха, сякаш отлично знаеше и това.

— О, да.

Хънт не беше подозирал колко много е искал да й зададе този въпрос. Колко силно се е нуждаел от отговора й.

Приятели. Думата далеч не обхващаше всичко помежду им, но беше правилна.

Той седеше облегнат на масивната лицева дъска на леглото й, докато гледаха заедно глупавия сериал. Към средата на епизода Брайс започна да коментира колко изтъркан бил сюжетът. Той също се намеси в коментара.

След сериала започна риалити състезание, в което различни ванири изпълняваха подвизи, изпитващи силата и ловкостта им, и двамата решиха, че естествено, трябва да изгледат и него. Естествено. Той си позволи да се отпусне с това чувство.

Колкото и опасно да му се струваше.

58

Сутринта, докато Брайс се обличаше за работа, Ембър й изпрати съобщение с час и адрес за преглед при медвещица.

Днес в единайсет. На пет пресечки е от галерията. Моля те, отиди.

Брайс не й отговори. Със сигурност нямаше да отиде.

Защото имаше друга уговорка в Месарския пазар.

Хънт искаше да го посетят вечерта, но тя знаеше, че търговците са много по-приказливи през по-спокойните дневни часове, когато не се спускаха да примамват обичайните вечерни купувачи.

— Днес пак си мълчалив — отбеляза Брайс, докато вървяха по оживените пътеки на склада.

Вече посещаваха трети — първите два бързо се оказаха загуба на време.

Търговците не знаели нищо за никакви наркотици. Това било стереотип за Месарския пазар, който изобщо не им се нравел. Не познавали никого, способен да им помогне. Не искали знаци в замяна на информация, защото наистина не знаели нищо.

При всеки разговор Хънт стоеше на няколко сергии разстояние, защото никой не би говорил с легионер, и то от Разгромените.

Сега прибра криле плътно към тялото си.

— В момента пропускаш прегледа си при медвещер. Не си мисли, че съм забравил.

Брайс съжали, че му е споменала за него.

— Не си спомням да съм ти давала разрешение да си вреш носа в моите работи.

— Пак ли се върнахме към това? — Той се засмя. — Предполагах, че гушкането пред телевизора ми дава право поне да изразявам мнението си, без да ме хулиш.

Тя врътна очи.

— Не сме се гушкали.

— Какво точно искаш? — попита я Хънт, разглеждайки древните ножове, изложени на една сергия. — Гадже, другар или съпруг, който просто ще си мълчи, ще се съгласява с всяка твоя дума и няма да смее да те помоли за каквото и да било?

— Разбира се, че не.

— Това, че съм мъж и имам свое мнение, не ме прави тираничен психопат.

Тя пъхна ръце в джобовете на якето на Даника.

— Вече знаеш колко си е изпатила майка ми заради един тираничен психопат.

— Знам. — Погледът му се смекчи. — Но погледни ги сега с баща ти. Той изразява мнението си. Пък и ми се струва доста голям психопат, когато става дума за безопасността на вас двете.

— Представа си нямаш — оплака се Брайс. — Не бях ходила на нито една среща с момче, преди да вляза в университета.

Хънт вирна вежди.

— Сериозно? Мислех си, че…

Той поклати глава.

— Какво?

Хънт сви рамене.

— Човешките момчета сигурно са пълзели след теб.

Брайс едва се сдържа да не го погледне заради начина, по който произнесе „човешките момчета“, сякаш бяха съвсем различна порода от зрял малак като него.

И да, реално бяха, но тази мъжкарска арогантност…

— Е, дори да са искали, не смееха. Възприемаха Рандъл като бог и макар че той никого не заплашваше, всички живееха с мисълта, че съм забранена.

— Мен това не би ме спряло.

Бузите й пламнаха от дрезгавината в гласа му.

— Добре, но дори да не издигаха Рандъл в култ, аз бях различна. — Тя посочи заострените си уши. Високото си тяло. — Прекалено елфическа за човеците. Клетата аз, нали?