Дом на пръст и кръв

Преди двайсет минути не успя да я спре да изпрати съобщение на Тарион по видра, не успяваше да я спре и сега, когато крачеше към речния бряг.

Но няколко стъпки преди пристанището я сграбчи за ръката.

— Брайс, мерите не обичат да ги обвиняват безпричинно…

— Кой е казал, че е безпричинно?

— Тарион не е наркопласьор и ти гарантирам, че не продава нещо толкова тежко като синта.

— Но може да познава някого, който го продава. — Тя измъкна ръката си от неговата. — Размотавахме се достатъчно. Искам отговори. Веднага. — Присви очи насреща му. — Ти не искаш ли вече да приключваме с това? Да намали Мика присъдата ти?

Искаше, но отговори:

— Синтът вероятно няма нищо общо със случая. Не бива да.

Брайс обаче стъпи на дървените дъски, без да поглежда към вълнуващите се води отдолу. Пристанището на Месарския пазар беше общоизвестно място за изхвърляне на съмнителни неща. И хранилка за морски мършояди.

Чу се плисък и след миг едно мощно мъжко тяло вече седеше на кея.

— Тази част на реката е противна — каза вместо поздрав Тарион.

Без дори да се усмихне, Брайс попита:

— Кой продава синт в реката?

Ухиленото изражение на Тарион изчезна. Хънт понечи да възрази, но мерът каза:

— Не във, Хубави крачета. — Той поклати глава. — По реката.

— Значи е вярно. И… и какво представлява? Лекарство, изнесено нелегално от някоя лаборатория? Кой стои зад това?

Хънт застана до нея.

— Тарион.

— Даника Фендир — отговори мерът с топъл поглед. Сякаш знаеше каква й е била Даника. — Получихме информацията ден преди смъртта й. Видяна е да сключва сделка на една лодка малко по-надолу по течението.

59

— Искаш да кажеш, че Даника го е продавала?

Тарион поклати глава.

— Не знам дали го е продавала, или купувала, но точно преди синтът да се появи на улицата, Даника е забелязана в лодка на Помощната гвардия посред нощ. На борда имало цял сандък синт.

— Всички нишки водят към Даника — каза под носа си Хънт.

Брайс опита да надвика бученето в главата си:

— Може да го е конфискувала.

— Може — допусна Тарион, прокарвайки ръка през кестенявата си коса. — Но синтът е… лоша работа, Брайс. Ако Даника е била замесена…

— Не е била. Никога не би направила подобно нещо. — Сърцето й препускаше толкова бързо, че очакваше всеки момент да повърне. Обърна се към Хънт. — Но това обяснява защо е имало следи от наркотика по дрехите й. Конфискувала го е от името на Помощната гвардия.

Лицето на Хънт оставаше все така мрачно.

— Може би.

Тя скръсти ръце.

— Обясни ми какво е синтът.

— Синтетична магия — каза просто Тарион, стрелкайки очи помежду им. — Създали са го като помощно средство при лечение, но някой явно е разбрал, че при свръхконцентрирани дози може да дава на човеците сила, по-голяма от тази на повечето ванири. За кратко, но действието е много силно. От векове насам безуспешно се опитват да го синтезират. Някои го сравнявали с алхимията; считали създаването му за толкова невъзможно, колкото превръщането на нещо в злато. Явно съвременната медицина е успяла. — Той килна глава. — Това има ли нещо общо с демона, който преследвате?

— Възможно е — отвърна Хънт.

— Ще дам сигнал, ако получа друга информация — каза Тарион и се гмурна обратно в реката, без да си вземе довиждане с тях.

Брайс се загледа във водата под обедното слънце, стиснала белия опал в джоба си.

— Едва ли си искала да чуеш това — подхвана внимателно Хънт.

— Дали я е убил създателят на синта? Защото е конфискувала цял сандък с продукцията му? — Тя пъхна кичур коса зад ухото си. — Възможно ли е именно пласьорът на синт да издирва Рога, ако приемем, че наркотикът може да го поправи?

Той потри брадичката си.

— Възможно е. Но може и да се окаже поредната задънена улица.

Брайс въздъхна.

— Не разбирам защо не ми е споделила за това.

— Може би не й се е струвало важно — предположи той.

— Може би — пророни Брайс. — Може би.

Брайс изчака Хънт да слезе във фитнеса в сградата й, преди да набере Фурия.

Не знаеше защо си прави труда. Фурия не й вдигаше от месеци.

Този път обаче, секунда преди обаждането да се прехвърли на гласовата поща, Фурия каза:

— Здрасти.

Брайс седна смаяно на леглото и скалъпи:

— Учудвам се, че вдигна.

— Хващаш ме свободна.

Или пък Хвойна й беше теглила конско, задето я избягваше така.

Брайс каза:

— Мислех, че ще се върнеш да заловиш виновника за атентата в „Гарвана“.

— И аз така си мислех, но се оказа, че за целта не е нужно да прекося Халдренско море.

Брайс се облегна на таблата на леглото и изпъна крака.

— Значи наистина е било дело на човешки бунтовници? Изглежда, знакът „С" върху сандъците с вино, който Рун беше помислил за символ на Рога, си беше просто буква.

— Аха. Само че подробностите и имената са поверителни. Толкова пъти й го беше казвала в миналото, че Брайс не можеше да ги преброи.

— Поне ми кажи дали си хванала извършителя.

Представи си я как точи ножовете си на масата в някоя лъскава хотелска стая.

— Казах, че ме хващаш свободна, нали?

— Поздравления?

От другата страна на линията се разнесе онзи тих смях, който още стряскаше Брайс.

— Да. — Фурия се умълча за малко, после попита: — Какво става, Бри?

Сякаш това заличаваше двугодишното й полумълчание.