Дом на пръст и кръв

Очите на Ембър се изпълниха с тревога.

— Защо, Брайс?

Брайс остави кроасана си.

— Това си е моя работа.

— Брайс — обади се Рандъл, — ако те боли, трябва да те прегледа медвещер.

— Не ме боли — процеди през зъби Брайс.

— Тогава защо през цялото време си разтриваш крака под плота? — провлачи Хънт.

— Защото го убеждавам да не те изрита в лицето, задник — изсъска Брайс.

— Брайс! — ахна майка й.

Рандъл изцъкли очи.

Хънт се засмя. Стана, взе празната хартиена торбичка от кроасаните, смачка я на топка и я хвърли в кофата за боклук с ловкостта на любимите си играчи на сънбол.

— Мисля, че в раната е останала отрова от демона, който я е нападнал. Ако не отиде да го прегледат преди Скока, ще я боли векове наред.

Брайс скочи на крака и прикри агонията, която проряза бедрото й. Никога не бяха говорили за това, че отровата на кристалоса може да е останала в крака й.

— Нямам нужда от съветите ти, гаден…

— Алфа-задник? — довърши вместо нея Хънт. После отиде при мивката и пусна водата. — Ние сме партньори. Партньорите се грижат един за друг. Щом не искаш да послушаш мен за проклетия ти крак, може поне родителите си да послушаш.

— Зле ли е? — попита тихо Рандъл.

Брайс се завъртя обратно към компютъра.

— Добре си е.

Баща й посочи към пода зад нея.

— Застани там и тогава ми отговори.

Брайс не помръдна от мястото си. Хънт си наля чаша вода и се усмихна с мъжко самодоволство.

Ембър се пресегна за телефона си, захвърлен на възглавниците до нея.

— Ще проверя коя е най-близката до вас медвещица и ще опитам да ти запиша час за утре.

— Няма да ходя при медвещица — озъби се Брайс и хвана горния ръб на лаптопа. — Радвам се, че си поговорихме. Уморена съм. Лека нощ.

Рандъл понечи да възрази, стрелвайки гневен поглед на Ембър, но Брайс затвори лаптопа със замах.

Хънт още стоеше при мивката, същинско олицетворение на ангелската самомнителност. Тя тръгна към стаята си.

Ембър поне изчака две минути, преди да й се обади за видеоразговор на телефона.

— Баща ти ли стои зад този случай? — попита я майка й.

Думите й бяха пропити с отрова. Излъчваше осезаем гняв дори през камерата.

— Рандъл няма нищо общо — отвърна сухо Брайс, пльосвайки се върху леглото си.

— Другият ти баща — натърти остро Ембър. — Само той може да измисли такава уговорка.

Брайс задържа лицето си безизразно.

— Не. Джесиба и Мика си сътрудничат. Ние с Хънт сме само пионки.

— Мика Домитус е чудовище — процеди Ембър.

— Всички архангели са чудовища. Той е надуто копеле, но не е от най-лошите.

Очите на Ембър кипяха.

— Пазиш ли се?

— Да, още пия противозачатъчни.

— Брайс Аделаида Куинлан, знаеш какво имах предвид.

— Хънт ме пази.

Въпреки че й изигра мръсен номер, споменавайки крака й.

Майка й обаче не се отказваше лесно.

— Не се и съмнявам, че онази магьосница би те изложила на опасност, ако така ще спечели повече пари. Мика е същият. Хънт може да те пази, но не забравяй, че ванирите винаги се грижат първо за себе си. Той е личният наемен убиец на Мика, дявол да го вземе. И един от Разгромените. Астерите го мразят. Затова е роб.

— Роб е, защото живеем в смахнат свят.

Ярост започваше да замъглява зрението й и тя примига.

Баща й се провикна от кухнята да пита Ембър къде са пуканките. Тя му изкрещя, че са на същото място, без да отлепя очи от камерата на телефона.

— Знам, че ще ми отхапеш главата, но нека ти кажа едно.

— В името на боговете, мамо…

— Хънт може да е добър съквартирант, пък и радва окото, но никога не забравяй, че е ванир. Много, много могъщ ванир, колкото и да потискат силата му онези татуировки. Всички ванирски мъже като него са смъртоносни.

— Да, как да го забравя, като постоянно ми го повтаряш.

Едва се сдържа да не погледне към малкия белег върху скулата на майка й.

Стари сенки притулиха светлината в очите на Ембър. Брайс потрепери.

— Като те виждам с по-възрастен ванир.

— Не съм с него, мамо.

— Напомня ми за мен, Брайс. — Тя прокара ръка през тъмната си коса. — Съжалявам.

Все едно я удари с юмрук в сърцето.

На Брайс й се прииска да се пресегне през камерата и да я прегърне, да вдиша аромата й на лоницера и мускатово орехче.

Ембър каза:

— Ще се обадя на някои места и ще ти уредя час при медвещер за утре.

Брайс се намръщи.

— Не, благодаря.

— Ще отидеш на преглед.

Брайс опъна крака си върху леглото и завъртя телефона, така че да го види майка й. Поразмърда стъпалото си.

— Ето. Няма ми нищо.

Лицето на майка й се втвърди като стоманата, от която бе изкована брачната халка на пръста й.

— Не разбирам защо и ти трябва да страдаш, понеже Даника е мъртва.

Брайс впи поглед в майка си, която винаги успяваше да прозре истината, да я надвие с няколко думи.

— Няма нищо общо с това.

— Има, и още как. — Очите на Ембър просветнаха от сълзи. — Според теб Даника би ли искала да куцаш от болка до края на живота си? Да спреш да танцуваш?

— Не ми се говори за Даника.

Този път гласът й потрепери.

Майка й поклати възмутено глава.

— Ще ти изпратя адреса и телефонния номер на медвещера, като ти запиша час. Лека нощ.

Тя затвори без нито дума повече.

57